О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 07.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 254/2012 година.
Производство на частно касационно обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК.
З. Г. К. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 9090/16. 3. 2012 г. срещу определение № 609/06. 03. 2012 г. по гр. д. № 427/2012 г. на Варненския окръжен съд. Към жалбата са приложени определения на състави на ВКС и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата К. А. В. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският районен съд с разпореждане № 32733/06. 08. 2010 г. е осъдил З. К. да заплати на К. В. сумата 100 000 евро, издал заповед № 6920 за изпълнение на паричното задължение въз основа на документ, постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на основание чл. 418 ГПК. На 10. 01. 2012 г. З. К. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 414 ГПК./ л. 19 от досието на приложеното гр. д. № 10870/2010 г./ Варненският районен съд с разпореждане от 20. 01. 2012 г. е оставил без разглеждане възражението, след като е установил, че то е недопустимо – подадено след изтичане на двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение, което е станало на 20. 10. 2010 г. при връчване на поканата за доброволно изпълнение. Варненският окръжен съд с определение № 609/06. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 427/2012 г. е потвърдил разпореждането на районния съд. Въззивният съд е констатирал, че К. е получил призовката за доброволно изпълнение, заедно с приложенията към нея – изпълнителен лист и заповед за изпълнение, на 28. 10. 2010 г., от която дата е започнал да тече преклузивният двуседмичен срок, а възражението на К. от 10. 01. 2012 г. е подадено повече от година след изтичане на срока.
Искането на жалбоподателя К. за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят посочва, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, а именно – налице ли е връчване на заповед за изпълнение, ако тя не е описана в поканата за доброволно изпълнение и при липса на доказателства за връчване на заповедта, следва ли да се счита, че срокът за подаване на възражение е изтекъл. Във връзка с тези въпроси жалбоподателят се позовава на приложените определения на състави на ВКС. Определенията визират конкретни фактически състави не могат да се съпоставят с настоящия спор. Две от тях – определение № 701/30. 11. 2011 г. и определение № 624/26. 07. 2011 г. се отнасят за случаи на връчване на призовка чрез трето лице или липса на изрични указания, уведомяващи заявителя-кредитор за подадена от длъжника частна жалба по чл. 419 ГПК. Неотносимо е и определение № 330/28. 05. 2009 г., което касае връщане на частна жалба, подадена от длъжника по изпълнението на основание чл. 419 ГПК. По настоящото дело е установено, че след като е уведомен за разпореждането за незабавно изпълнение чрез получаване на съответните книжа, лично от него, на 28. 10. 2010 г., К. е подал на същия ден молба № 4252 за прекратяване на изпълнителното дело. С тази молба той е реализирал предвидената в закона възможност за защита по чл. 419 ГПК – жалба срещу незабавното изпълнение. От досието на делото е видно, че той не е подкрепил искането си с доказателства по чл. 419 и 420 ГПК за да осуети изпълнителното производство, но тези бездействия са за негова сметка. Възражението на К., подадено на 10. 01. 2012 г. на основание чл. 414 ГПК, е неприложимо за случая, тъй-като той е длъжник по незабавно изпълнение и възможната му защита е по реда на чл. 419 ГПК – частна жалба срещу изпълнението, която защита той не е спазил. Следва да се има предвид, че основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са случаите при които разрешеният правен въпрос е в противоречие със задължителна практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателни решения или решения по чл. 290 ГПК, но не и в определения по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Необосновано е искането на жалбоподателя за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочените от жалбоподателя въпроси относно възражението по чл. 414 ГПК нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на възражението от 10. 01. 2012 г. поради просрочване. Както е казано по-горе, те нямат връзка и с предмета на делото, защото възможната защита на жалбоподателя е по чл. 419 и чл. 420 ГПК, а не по чл. 414 ГПК. Субективните неясноти и теоретичните предположения на жалбоподателя за действителната същност на молбата му от 28. 10. 2010 г. не могат да ангажират съда с произнасяне по реда на чл. 414 ГПК. Независимо от това, въззивният съд е изложил логически и правно обосновани съображения, които сочат, че действията на К. по настоящото дело се разминават с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права по чл. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 06. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 427/2012 г. на Варненския окръжен съд по частната жалба на З. Г. К. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: