О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 10.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1389/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. Б. Т. – О. от [населено място], област Варна е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 5553/2012 г. на Софийския градски съд и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по същество касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 18866/2011 г. е отхвърлил като неоснователни, предявените от П. Т. – О. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, както следва: отмяна на заповед от 16. 12. 2010 г. за уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращение на щата; възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „медицински представител”; заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане на ищцата без работа за шест месеца поради уволнението в размер на сумата 9 102 лв.. Решението е потвърдено от Софийския градски съд с решение от 27. 06. 2012 г. по гр. д. № 5553/2012 г.. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, тъй-като ищцата е заемала единствената бройка „медицински представител” в щатното разписание за регион „Източна България” и тази бройка е била съкратена, в този случай работодателят не е задължен да извършва подбор, а същевременно от гласните доказателства по делото е установено, че работодателят е извършил подбор по критериите, предвидени за длъжността ”медицински представител” и в чл. 329 КТ, между ищцата и другите служители на същата длъжност от други региони и така формирал преценката си да останат на работа служителите, които работят по-ефективно.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането е необосновано.
Доводите на жалбоподателката, че въззивният съд не е преценил фактите по делото и връзките между тях съвместно с доказателствата по делото и не е постановил решението си с оглед на всички доказателства, не могат да бъдат основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Посочените в жалбата решения на състави на ВКС, постановени през 2005 г. и 2006 г. не съставляват задължителна съдебна практика, каквато има предвид ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС, т. 2.. Същевременно въпросите за събирането и преценката на доказателствата от решаващия съд касаят обосноваността на постановеното от него решение при спазване на съответните процесуални правила и подлежат на проверка при разглеждане на касационната жалба по същество по реда на чл. 293 ГПК, но не са основание за допускане на касация.
Съораженията за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са несъстоятелни. По първото искане, жалбоподателката само е изброила решения на състави на ВКС без да обоснове противоречие в съдебната практика. Посочила е и ТР № 3/2011 г. ОСГК ВКС, но въззивният съд е приложил точно постановките на това решение при формиране на изводите си за законосъобразно извършване на подбор по чл. 329 КТ от работодателя. Въпросите за различни наименования на съкращаваната длъжност в щатното разписание, по трудов договор и по уволнителната заповед и за преценка на кореспонденция между ищцата и други юридически лица са свързани с доказателствените изводи на съда, не представляват разрешаване на правни въпроси и не са база за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 06. 2012 г. по гр. д. № 5553/2012 г. на Софийския градски съд по жалбата на П. Б. Т. – О..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: