2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр.София, 14.04.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1734 по описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.03.2010г. по гр.д.№340/2009г. на Окръжен съд Ямбол, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателят Д. Г. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Жалбоподателят [фирма] / в ликвидация/, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът Н. А. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 12.06.2009г. по гр.д.№220/2008т. на РС Елхово, е обявил за недействителни по отношение на Н. А. договори за продажба от 05.06.2008г., сключен с н.акт №190/2008г. нотариус при РС-Елхово и от 04.08.2008г., сключен с нот.акт №176/2008г. на нотариус при РС-Елхово, с които В. Н., като ликвидатор на [фирма], е продал на Д. Г. недвижим имот в землището на[населено място]. Установено и по делото, че на 15.12.2005г. между [фирма]/представлявано от ликвидатор П. П./ и Н. А. е сключен предварителен договор да продажба на недвижими имот в землището на[населено място], с уговорка окончателен да бъде сключен до 31.12.2007г., при цена 9000лева, която е платена на 09.01.2006г. и е предадено владението. Установено е също така, че на 05.06.2008г. с н.акт №190/2008г. и на 04.08.2008г., с нот.акт №176/2008г. на нотариус при РС-Елхово, процесният имот е продаден на Д. Г.. При тези данни съдът е приел, че ищецът-ответник по жалба, има качество на кредитор и сделката го уврежда. Изложени са съображения, че процесният предварителен договор е действителен. За знанието на купувача е прието, че е доказано със свидетелски показания, от които е прието за установено, че ищецът по предварителния договор и купувачът по нотариалните договори са били приятели и първият, влизайки във владение на имота, е предоставил на последния част от същия за ползуване, като купувачът Д. Г. е възприемал ищеца като собственик.
В изложението, за да обоснове допустимост на обжалването, жалбоподателят Д. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- за задължението на въззивния съд да осъществи правомощия по разрешаване на материалноправния спор и да изложи собствени мотиви. Позовава се на П№1/1965 по гр.д.№7/1964г. на Пленум на ВС в което е прието, че решението по чл.19, ал.3 ЗЗД има действие и по отношение на неучаствувалите в производството по постановяването му лица и на ТР№1/2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. Представя определения на състави на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК. Поддържа също така,че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В изложението, за да обоснове допустимост на обжалването, жалбоподателят [фирма] / в ликвидация/ поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата – за необходимостта да се направи преценка на предпоставките за действителността на предварителен договор легитимиращ ищеца по иск с правно основание чл.135 ЗЗД като кредитор. Представя решение от 15.04.2003г. по гр.д.№2279/2002г. на ВКС и решение от31.01.2008г. по гр.д.№64982007г. на ВКС, в които е прието, че условията за действителност на предварителния договор са същите като условията за действителност на окончателния.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения за разглеждане процесуален въпрос на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК в изложението на жалбоподателя Д. Г.. По отношение на същия съдът е дал отговор в обжалваното решение като се е съобразил със задължителната практика на ВКС, изразена в решение от 15.02.2011 година по гр.д.№1713/2009г. ВКС, решение от 19.5.2010 г. по гр.д.№257/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 23.4.2010 г. по гр.д.№427/2009 г. на ІV г.о на ВКС и решение от 28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г. на ІV г.о.ВКС, в която е прието, че е необходимо обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им, като съдът формира фактическите си и правни изводи по съществото на заявения за разрешаване спор след преценка на всички относими доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, след издирване на приложимия материален закон. Мотивировъчната част на решението следва да съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, както е прието и в Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставения за разглеждане материалноправен въпрос от жалбоподателя [фирма]/ в ликвидация/ на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. По този въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, изразена в рРешение от 14.03.2011г. по гр.д.№1028/2010г. на ІV-то г.о. на ВКС, решение от 23.04.2009г. по гр.д.№64/2008г. ВКС, решение от 15.07.2010г. по гр.д.№171/2009г. на ВКС, от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г. на ВКС и от 26.01.2011г. по гр.д.№551/2010г. на ВКС. В същата се приема, че ако павловият иск е съединен обективно с иск за вземането, то само тогава предмет на делото наред с потестативното право ще са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, като последният може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си във висящото или друго производство. Съдът може да приеме, че вземането на кредитора не съществува, само ако е отречено със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако по-късно това негово качество отпадне, непротивопоставимостта губи смисъла си. Приложените към жалбата решения не формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения правен въпрос. Що се отнася до развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Общо посочените в изложението доводи за неправилност на обжалваното решение не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2010г. по гр.д.№340/2009г. на Окръжен съд Ямбол на основание чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК по жалби на Д. Г. Г. и [фирма] / в ликвидация/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: