3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 04.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1873/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. В. Ч. от [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивно решение на Софийския градски съд по гр. д. № 240/2010 г. и приложила изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Столичен инспекторат към Столична община счита жалбата за недопустима поради липса на основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с обжалваното решение, е потвърдил първоинстанционно решение на Софийския районен съд по гр. д. № 37543/2009 г., с което са отхвърлени исковете на К. Ч. за отмяна на уволнението й от длъжността „главен счетоводител”, извършено със заповед № РД-09 СИ- 143/29. 5. 2009 г. на директора на Столичен инспексторат, за възстановяването й на работа и присъждане на обезщетение в размер на 430.20 лв. по чл. 344, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ за времето от 30. 5. до 30. 11. 2009 год.. Съдът е приел, че заповедта за уволнението на Ч. е съобразена със закона – чл. 325, т. 2 КТ поради безспорно установения факт, че в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ Ч. не се е явила лично в предприятието на работодателя с готовност за изпълнение на работата, след като с влязло в сила съдебно решение е отменено предходното й уволнение и е постановено възстановяването й на предишната работа.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необосновано.
Жалбоподателката счита, че градският съд, с обжалваното решение, е разрешил материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че това е въпросът „ необходимо ли е лично явяване на работното място на възстановения от съда служител, след като той е представил писмена молба, с която е изразил изрично волята си да се върне на работа.” В изложението за допускане на касация са посочени решения на съдебни състави, в мотивите на които се съдържат констатации на съответния съд, че не е необходимо ежедневното явяване и присъствие на възстановения работник или служител на работното му място, за да се счита, че той е е заявил надлежно намерението си да заеме предишната работа.
Допускането на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид задължителната съдебна практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателни решения, а не решения на отделни съдебни състави. Няма основание за прилагане и на чл. 280, т. 2 ГПК – противоречиво произнасяне на съдилищата по въпроса за приложението на чл. 345, ал. 1 КТ, тъй-като посочените на жалбоподателката решения не са представени като доказателства и от направения от нея анализ на същите решения следва, че те не касаят идентичен правен въпрос.
В мотивите на въззивното решение, Софийският градски съд изрично е конкретизирал предмета на спора – дали Ч. се е явила на работа при ответника до изтичане на двуседмичния срок от получаване на съобщениие, т. е., узнаване на решението за възстановяването й на работа. Съдът е взел предвид безспорните факти, че това уведомление е станало на 13. 5. 2009 г., че срокът по чл. 245 ал. 1 КТ е изтекъл на 27. 5. 2009 г., че на същата дата в деловодството на Столичен инспекторат е постъпило писмо от ищцата, с което е заявила желание да бъде възстановена на предишната й работа, но тя самата не се е явила физически в предприятието за да заеме работата. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателката е действала незаконосъобразно, като не се е явила лично при работодателя за да започне изпълнението на работа, на която е възстановена, както изисква чл. 345, ал. 1 КТ. Обстоятелството, че тя е уведомила писмено работодателя си за намерението и желанието й да изпълнява предишната си работа, има само информативно, но не и правно релевантно значение. Съдът е приложил точно закона, който изисква лично явяване на служителя с готовност за изпълнение на работата.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23. 09. 2010 г. по гр. д. № 240/2010 г. на Софийския градски съд по жалбата на К. Ч..
ОСЪЖДА К. Ч. от [населено място] да заплати на Столичен инспекторат при Столична община, [населено място] сумата 200 /двеста/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: