3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
София, 09.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1408/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
А. М. от [населено място] е подал касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2526/2012 г. и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Е. Р. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 18017/2011 г. е осъдил Е. Р. да заплати на А. М. сумата 4805,50 лв. обезщетение за ползване през периода 30. 08. 2008 г – 01. 11. 2011 г. на съсобствен на страните апартамент в [населено място], [улица] и да му заплати сумата 181 лв. обезщетение за ползване през същия период от време на съсобствен на страните гараж на същия административен адрес, със законната лихва считано от 17. 10. 2011 г.. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Р., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 2526/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение, постановено на 10. 12. 2012 г., въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена Р. да заплати обезщетение за ползването на апартамента в размер на сумата 1601,83 лв. и обезщетение за ползването на гаража в размер на сумата 181 лв., отменил решението в частта, с която е осъдена Р. да заплати обезщетение за ползване на апартамента над сумата 1601,83 лв. до присъдената сума 4805,50 лв. и отхвърлил иска на М. за разликата между двете суми. Въззивният съд е приел, че ответницата по иска Р. дължи на ищеца М. само 1/3 от обезщетението за ползването на съсобствения на страните апартамент за процесния период от време, определено по заключение на тройна техническа експертиза в размер на 4805,50 лв. съобразно притежаваните от М. 300979,5/629079 ид. ч. от имота, като е взел предвид обстоятелството, че в същия апартамент живеят двете пълнолетни деца на страните по делото М. и П. М., което е редуцирало ползването на ответницата Р. до 1/3 от жилището. Съдът е взел предвид безспорния по делото факт, че бракът между страните е прекратен с развод, по силата на блакоразводното решение, апартаментът е предоставен за ползване на Р., на която е предоставено упражняването на родителските права върху непълнолетните деца и за ползваната от тях жилищна площ не се дължи наем – чл. 56, ал. 5 и чл. 57 СК. Отчетено е, че след навършване на пълнолетие от децата, отношенията между тях и всеки от двамата им родители се уреждат на плоскостта на договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД. В този случай родителят и съсобственик, който не ползва апартамент, следва да се противопостави на ползването му от пълнолетните вече деца с претенция за наем или освобождаване на жилището. При безспорния факт, че такива действия ищецът не е предприел, съдът е намалил отговорността на ответницата до площта реално ползвана от нея в размер на 1/3 от апартамента.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 7/2012 г. ОСГК на ВКС, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато ползващият съсобственик или член на семейството му си служи с общата вещ, без да зачита правата на другия съсобственик; когато ползващият съсобственик или член на семейството му не си служи с вещта, но не допуска друг съсобственик да си служи с нея; и когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Не е налице твърдяното противоречие с посочените постановки на ТР № 7/2012 г.. С въззивното решение е ангажирана отговорността на ответницата Р. за ползваната от нея 1/3 ид. ч. от площта на апартамента. Искът е отхвърлен за ползваната част от двете пълнолетни деца на ищеца в размер на 2/3 ид. ч. от площта на апартамента по съображения, че това тяхно ползване е на основание договор за заем за послужване от момента на навършване на пълнолетие от децата, което основание не е отпаднало поради непредприети от ищеца срещу пълнолетните му деца, действия по чл. 249 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10. 12. 2012 г. по гр. д. № 2526/2012 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на А. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: