2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
София, 05.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1509/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Т. К. И. от [населено място] е подала касационна жалба против решението на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 497/2012 г.,с искане да бъде отменено и се уважат изцяло предявените от нея искове.
Ответникът [община] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Т. И. е предявила срещу [община] два иска – иск на основание чл. 214 КТ за сумата 7729 лв., представляваща сбор от неизплатените й брутни трудови възнаграждения за периода от 01. 01. 2009 г. до 31. 08. 2010 г. ; иск на основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 587,52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 14 работни дни за 2009 г. и 10 работни дни за 2010 г.. Районен съд Димитровград с решение от 23. 05. 2012 г. по гр. д. № 155/2012 г. е отхвърлил исковете. Решението е потвърдено от Окръжен съд Хасково с въззивно решение от 10. 10. 2012 г. по гр. д. № 498/2012 г.. Съдът е счел исковете за неоснователни, тъй-като не са установени по делото твърдяните от ищцата правопораждащи фактически обстоятелства. За посочения от нея период от време от 1 януари 2009 г. до 31 август 2010 г., тя не е била незаконно отстранена от работа по чл. 214 КТ при съществуващ трудов договор, а е бил уволнена поради прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, и през същия период се е разглеждало делото между тях за отмяна на уволнението, което е приключило през месец юли 2010 г.. Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съдът е взел предвид заключението на вещо лице, неоспорено от жалбоподателката И., че полагащия й се платен годишен отпуск за 2009 г. е 20 работни дни, а за 2010 г. – 24 работни дни, които тя е използвала изцяло.
Към касационната жалба са приложени изложение, две определения на състави на касационния съд по чл. 288 ГПК и решение на състав на ВКС от 16. 10. 1998 г. по гр. д. 1590/1997 г.. Приложеното изложение не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката твърди, че е налице касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съществен по делото материалноправен въпрос за законността на нарушението, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението обаче не се посочва кой е този правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в отклонение на закона и който въпрос се нуждае от осъвременено правоприлагане, в съответствие с актуалните условия. Жалбоподателката твърди, че решаващият съд не е преценил в съвкупност всички доказателства по делото, но този довод може да се прави при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293, ал. 2 ГПК при вече допусната касация, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. В случая, този довод е и необоснован, тъй-като фактите, които съдът е приел за установени – че в периода от 1. 1. 2009 г. до 31. 8. 2010 г. И. е била без работа поради уволнение, а не поради незаконно отстраняване от работа, както и, че за 2009 г. и 2010 г. е ползвала отпуск общо 44 дни, не се оспорват от самата нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 10. 2012 г. по гр. д. № 497/2012 г. на Окръжен съд Хасково по жалбата на Т. К. И. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: