2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
София, 04.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1706/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Сливнишкият районен съд, с решение по гр. д- № 175/2009 г. е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на В. К. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. К., вследствие на трудова злополука, като отхвърлил иска до предявения размер 30 000 лв.. Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни и образувано гр. д. № 1171/2009 г. по описа на Софийския окръжен съд. Същият съд с решение от 4. 5. 2010 г. е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на К. за разликата от 5000 лв. до 10 000 лв., осъдил [фирма] за заплати допълнително сумата 5000 лв и оставил в сила решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на В. К. срещу [фирма] за обезщетение за разликата от 10 000 лв. до 30 000 лв..
Ищцата В. Ц. К. от [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта за отхвърляне на иска.
Ответникът [фирма], [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът до размер на сумата 10 000 лв., т. е за разликата от 5 000 лв. до 10 000 лв.
Представеното от жалбоподетелката К. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК. Не е налице посочване на конкретния правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на други съдилища и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Фактически, изложението представлява оспорване на доказателствените изводи на решаващия съд относно съпричиняването на вредоносния резултат от самият пострадал, допуснал груба небрежност. В случая, съдът е мотивирал извода си за груба небрежност на базата на събраните по делото доказателства – удостоверение от И. по съдебна медицина З., че смъртта на съпруга на ищцата е настъпила от натравяне с въглероден окис и това се дължи на използваната газова отоплителна печка в комплект с газова бутилка, от неизвестна марка и произход, в затворената кабина на камиона. При тези безспорно установени данни по делото и направеният въз основа на тях извод на съда за съпричиняване от пострадалия в размер 50%, не може да се счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Такава не се сочи от ищцата – жалбоподател, а и с оглед на специфичните особености на конкретния случай, не може да се предполага уеднаквяване на правните изводи при индивидуалните особености на всеки отделен деликт.
Необосновано е искането на жалбоподателката К. за допускане на касация на въззивното решение относно прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е мотивирал извода си за общият размер на обезщетението от 20 000 лв., като на базата но опитните правила е отчел разбираемите болки и страдания на ищцата от загубата на съпруга й, вземайки предвид и съществуващата между тях фактическа раздяла. Преценката на съда е съответна на доказателствата по делото и не може да се счита, че противоречи на установената съдебна практика и се отклонява от точното прилагане на закона.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и на ответникът по иска [фирма]. Не е налице твърдяното нарушение на практиката на ВКС, поради становището на жалбоподателя, че определеното обезщетение не съответства на принципните постановки на ППВС № 4/1968 год.. В случая въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, касаещи личните взаимоотношения между съпрузите и степента на неимуществени вреди на ищцата и съобразно тях е определил дължимото обезщетение. Обстоятелството, че около две години преди смъртта на Х. К., съпрузите са във фактическа раздяла, е съпоставено с факта, че бракът им, сключен през 1984 г., е продължил повече от двадесет години и не е прекратен, показател за една установена във времето близост и съпричастност, която ищцата е загубила със смъртта на пострадалия.
Не се налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбите на двете страни, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 4. 5. 2010 г. по гр. д. № 1171/2009 г. на Софийския окръжен съд по жалбата на В. К. от [населено място] и по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: