2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 28.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1164 /2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. Б. и П. Б. против решение на Софийския градски съд по гр. д. № 10658/2009 г.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебни решения.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. Б. моли да не се допуска до разглеждане касационната жалба, а при разглеждане – да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение от 5. 7. 2009 г. по гр. д. № 25270/2008 г. е развалил, поради неизпълнение, сключения на 20. 12. 1996 г. договор, по силата на който М. Б. прехвърля на сестра си А. Б. 1/6 ид. ч. от апартамент в[населено място] срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката чрез осигуряване на спокоен и нормален живот, докато е жива.. Решението е потвърдено от Софийския градски съд с въззивно решение от 3. 4. 2010 г. по гр. д. № 10658/2009 г.. Въззивният съд е приел за доказан факта на неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите А. Б. и нейния съпруг П. Б.. Отчетен е и фактът, че от определен момент – април 2007 г. кредиторката М. Б. е лишила длъжниците от необходимото съдействие, но това не ги е освободило от задължението им по договора и те са дължали изпълнение чрез трансформиране на задължението им от натура в паричен еквивалент.
Изложението на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване не съответства на принципните изисквания на чл. 280, ал. 1 , т. 1 – 3 ГПК. В раздел първи на изложението се поставят въпросите за изчерпателното произнасяне на съда по исковата претенция, съобразяване на всички релевантни за спора обстоятелства и излагане на съображения по всички доводи, направени от страните. Поставените изисквания към мотивите на съдебното решение могат да бъдат обсъждани при разглеждане на жалбата по същество по реда на чл. 290 ГПК, но не са предпоставки за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.. Същото важи за въпросите, поставени в раздел втори от изложението – за последователност във времето на забавата на длъжника след забава на кредитора, за искането на кредитора на парична сума, несъответна на действителните му нужди и на задължението на длъжника. Тези въпроси се основават само на фактически твърдения на жалбоподателите за времето на забавата и за претенциите на ищцата, кредитор по договора, и могат да бъдат преценявани по съществото на делото, но не и в процедурата за допускане на касация. Субективно е становището на жалбоподателите в раздел трети на изложението относно местоизпълнението на задължението за издръжка и гледане и по този въпрос не е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Неточно е позоваването на Тълкувателно решение № 96/1966 г. от жалбоподателите в раздел четвърти на изложението за отпадане последиците на забавава на длъжника при наличие на забава на кредитора. Решаващият съд е приложил точно установената съдебна практика, че забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от изпълнение на предвидените в договора задължения.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасяне на съда по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3. 4. 2010 г. по гр. д. № 10658/2009 г. на Софийския градски съд по жалбата на А. Б. и П. Б. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: