О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София 06.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1122 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община чрез мл.юрисконсулт Й. А.,пълномощник на кмета на СО и кмета на СО-район „М.” срещу решение № 566 от 10.04.12г.,постановено по в.гр.дело № 4100/11г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено основното решение от 12.05.11г.,постановено по гр.дело № 1457/05г.на Софийски градски съд,както и решението за поправка на очевидна фактическа грешка,постановено на 18.10.11г.по същото дело и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът на Столична община,предявен на основание чл.59 ЗЗД срещу Г. П. Г. за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот – апартамент № вх. бл. ,находящ се в ЖК”. –”в размер на 6 851.84 лв.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че спорът,предмет на касационната жалба, е разрешаван противоречиво от съдилищата и решението на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Г. П. Г. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,поради което не следва да се обсъжда наличието на хипотезите по т.2 и т.3 от цитираната разпоредба.Изложените аргументи по съществото на спора касаят правилността на въззивното решение и се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на производството пред тази инстанция в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 566 от 10.04.12г.,постановено по в.гр.дело № 4100/11г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Столична община [населено място], [улица] да заплати на Г. П. Г. – София,кв.Б., [улица] сумата 500 лв/петстотин/разноски за касаицонната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.