3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
София,28.10.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 902/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Прокуратура на РБ срещу решение от 15.02.2010г. по гр.д.№ 1743/2009г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът Н. К. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационото обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 11.05.2009г. по гр.д.№5082/2007г. Софийски ГС, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Н. К. сумата 4 500 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 11 000лева.
Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е фактът, че наказателното производство е образувано на 27.06.2003г. срещу Н. С. и е прекратено с Постановление от 10.04.2006г. на Софийска военноокръжна прокуратура за престъпление по чл.205, ал.1, т.1 НК- присвояване на имущество, поверено му като изпълняващ длъжността Началник на хотел “Ш.”, поради недоказаност. Отчетен е фактът, че на ищецът-ответник по жалба не е налагана мярка за неотклонение задържане под страна, а само “подписка”, но е бил под стрес, не могъл да види новоредоното си дете в Г., тъй като не можел да напуска страната, загубил е работата си и дълго време е бил безработен.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване Прокуратурата на РБ поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на съществен материалноправен въпрос, а именно относно определяне обезщетението за претърпените от него вреди по „справедливост”, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решения на състави на ВКС, в които са определени други размери на обезщетения, но не по идентичен случаи- от 03.10.2008г. по гр.д.№2464/2007г., от 07.11.2008г.по гр.д№4280/2007г., както и решение на въззивен съд от 14.01.2005г. по гр.д.№138/2004г.на Бургаски АС.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с казуалната практика на ВКС. В представените решения на състави на ВКС и на Бургаски АС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с тази практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи.
Не са налице посоченото в жалбите основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по смисъла на т.3 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Както вече бе посочено по-горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 15.02.2010г. по гр.д.№ 1743/2009г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ, по жалба на Прокуратурата на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: