О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София 08.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 7844 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от А. Д. чрез пълномощник адв.Б. В. срещу определение № 14145 от 24.07.13г.по ч.гр.дело № 9145/13г.на Софийски градски съд.С него е оставена без уважение подадената от същата страна частна жалба против определение от 17.05.13г.на СРС,ІІІ г.о.,92 състав по гр.дело № 7306/12г.,с което съдът е отхвърлил молбата й,основана на чл.214 ГПК, за изменение на искането й в производството за възстановяване на срок по чл.64 ГПК от искане за възстановяване на срок за отговор на искова молба в искане за възстановяване на срок за обжалване на решението.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: нормата на чл.214 ГПК намира ли приложение по аналогия спрямо производството по възстановяване на срокове по раздел ІІ ,чл.64 и сл.ГПК.
В отговор ответникът по частната жалба Ф. Н. Ф. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото ,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че направеното от жалбоподателката искане за изменение на молбата за възстановяването на срок за подаване на отговор на исковата молба в такова за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба е недопустимо,като е изложил съображения,че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.214 ГПК,която урежда хипотезите на изменение на иска.Освен това съдът е счел,че дори и да се приеме молбата като такава за възстановяване на срока за обжалване,същата е подадена след срока по чл.64 ал.3 ГПК.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставеният въпрос: нормата на чл.214 ГПК намира ли приложение по аналогия спрямо производството по възстановяване на срокове по раздел ІІ ,чл.64 и сл.ГПК не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Производството по възстановяване на срокове е изрично уредено в раздел ІІ на ГПК- чл.64 и сл.и по приложението му има трайно установена практика.Разпоредбата на чл.214 ГПК не следва да намери приложение по аналогия след като няма празнота в закона при наличие на изрична законодателна уредба на процедурата по възстановяването на сроковете.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на ІV г.о.намира,че не следва да допуска касационно обжалване на обжалваното определение.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 14145 от 24.07.13г.,постановено по ч.гр.дело № 9145/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.