О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 29/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
С. Ш. от [населено място] е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 9471/2012 на Софийския градски съд, приложил молба-изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 27. 09. 2012 г. по гр. д. № 9471/2012 г. е потвърдил решението по гр. д. № 7526/2012 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Ш. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, както следва: иск за отмяна на дисциплинарното наказание ”уволнение”, наложено със заповед от 04. 01. 2012 г.; иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „координатор/прекъсване и възстановяване Мерене НН”; иск за сумата 2471 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение от 05. 01. до 25. 04. 2012 г.. Въззивният съд изцяло е възприел изводите на районния съд, че заповедта от 04. 01. 2012 г. индивидуализира нарушението, извършено от Ш., като отправяне на обидни думи по предоставения му служебен телефон към служител на друго дружество, с което работодателят има търговски отношения. Посочено е, че изреченото от ищеца по служебния телефон е псувня, тя представлява поредица от думи с обидно съдържание и за конкретизацията на нарушението не е необходимо буквалното възпроизвеждане на тези думи, а е достатъчно квалифицирането им като обидни думи. Решаващият съд е приел, че нарушението на ищеца правилно е квалифицирано по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на трудовите задължения за професионална етика по длъжностната характеристика и Етичните правила за поведението на служителите и дисциплинарното наказание е съответно на нарушението съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – чл. 195, ал. 1 КТ, която разпоредба изисква посочване на нарушението в заповедта за уволнение, така както е прието и в приложените решения по чл. 290 ГПК на състави на касационния съд.
Искането е необосновано. Въз основа на данните по делото, както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че нарушението на ищеца Ш. е достатъчно конкретизирано чрез описание на датата и начина му на извършване, възприемането му от друго лице – служител на дружество, с което работодателят има търговски отношения и даденото определение – изказване на обидни и нецензурни думи. Като се е придържал към общоприетите правила за добър стил на изложение при изготвяне на своите актове, работодателят не е цитирал буквално думите на ищеца, а ги е определил като обидни и нецензурни, което е напълно достатъчно за характеристика на казаното от Ш.. Приложените решения на други съдилища касаят различни фактически обстоятелства и са неотносими към настоящото дело и специално към преценката на съда по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 09. 2012 г. по гр. д. № 9471/2012 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. С. Ш. да заплати на [фирма], [населено място] сум ата 200 /двеста/ лева разноски по касационното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: