О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
гр.София, 16.04.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 314 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 3129 / 2008г., с което Пловдивски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 21.07.2008г. по гр.д. № 964/2008г. на Пловдивски районен съд, е уважил предявените от М. Н. К. искове срещу ОУ”Д” П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – О. ”Д”- П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът М. Н. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от М. Н. К. искове срещу ОУ”Д” П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконно, тъй като работодателят е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ и не е преценил качествата и на учители, ползуващи разрешен платен отпуск и попадащи под закрилата на чл.333 КТ. Приел е, че само подбор между всички служители, засегнати от съкращаването в щата, би дал точна преценка на работодателя с кои от тях следва да запази трудовите си правоотношения и с кои същите следва да бъдат прекратени.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно за преценка кръга от работници и служители, между които следва да се извърши подбор съобразно критериите на чл.329 КТ при съкращаване на щата и по-конкретно следва ли да се вземат предвид и да се отчитат при подбора и професионалните качества на работници и служители ползуващи се със закрилата на чл.333 КТ. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос посочен от жалбоподателя в изложението към жалбата му, но същият е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС, изискваща работодателят да извърши сравнение между вчички служители, заемащи еднакви длъжности по критериите на чл. 329 КТ. Целта е да останат на работа тези, който по-пълно отговарят на критериите на закона. Към датата на уволнението критериите по чл. 329 КТ са само икономически – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Самото включване наред с тях като критерий и закрилата по чл. 333 КТ е незаконосъобразно. Съобразяването със закрилата по чл. 333 КТ не означава изключване на лицето от извършване на подбор по законовите критерии. Това е така, защото едва след определяне кой служител следва да бъде уволнен, тъй като отстъпва на останалите по икономически критерии, работодателят би трябвало да спази и изискванията на чл. 333 КТ за евентуално преодоляване на закрилата, която в случая не е абсолютна. По начало закрилата не изключва автоматично ползващото се от нея лице от подбора и този работник или служител трябва да бъде сравняван с останалите на същата длъжност на общо основание. Ето защо Върховният касационен съд намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В жалбата не се сочи да е налице противоречива практика по съществения въпрос, на който е дадено разрешение във въззивното решение, нито се аргументира нуждата да бъде променена съществуващата трайна практика поради промяна в обществените отношения, които са регулирани с приложимата по спора правна норма, т.е. променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да обуславя промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за необходимостта да се извърши сравнение между всички служители, заемащи еднакви длъжности по критериите на чл. 329 КТ влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 3129 / 2008г. на Пловдивски окръжен съд, по жалба на О. ”Д”- П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: