О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр.София, 14.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 757 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.02.2009г. по гр.д. № 202 / 2008г., с което Силистренски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 18.07.2008г. по гр.д. № 1369/2007г. на Силистренски районен съд, е отхвърлил иска на П. М. Д. срещу Е. Г. Д. с правно основание чл.28 СК.
Жалбоподателят – П. М. Д., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Е. Г. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 18.07.2008г. по гр.д. № 1369/2007г. на Силистренски районен съд, е отхвърлил иска на П. М. срещу Е. Г. с правно основание чл.28 СК за определяне по-голям дял от придобитото по време на брака между страните имущество, а именно такъв в размер на 3/4идеални части от същото. Съдът е приел за установено по делото, че с влязло в сила решение от 08.01.2007г. по гр.д. № 713/2006г. на Силистренски РС, е прекратен сключения на 15.09.1990г. брак между страните, от който има родено едно дете- М. Д. , роден на 27.04.1992г. Съдът е взел предвид факта, че по време на брака е закупено жилище-апартамент в гр. С. и множество движими вещи, свързани с бита на семейството, като съпругът работил в “Г“АД- Р. и неговите доходи значително надвишавали тези на съпругата му. Но съдът при анализ на доказателствата по делото е приел, че през това време жилището било довършено с помощта на родителите на жената, тя се грижела сама за роденото от брака дете и също е работела, а жалбоподателят Д. действително е получил като трудово възнаграждение 35 464долара, но от тях /видно от заключение на съдебна експертиза/ – 24 282,66 лева отивали за неговата издръжка в чужбина. Като е приел за установено, че доходите на съпругата са 14 695,55 лева и е взел предвид, труда и по довършване и обзавеждането и поддръжката на жилището и грижите по отглеждане и възпитание на детето, съдът е отхвърлил иска за признаване по-голям принос на съпруга в придобиване на общото имущество.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят е посочил, че с решението е даден отговор на въпрос от значение за правилното решаване на конкретния спор, а именно за точното тълкуване на понятието “значителен принос” в хипотезата на чл.28 СК, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 19.01.2004г. по гр.д. №91/2003г. на ВКС, в което е посочено, че принципът е да се уредят справедливо имуществените отношения, като не е достатъчно само да се съобразят доходите, но и вложения труд за благополучието на семейството, решение от 28.10.1998г. по гр.д. №1005/1997г.,в което е прието, че разликата в доходите не е достатъчна, за признаване значителен принос, а се съобразяват и грижите по семейството. Поддържа също така, че е разрешен и процесуален въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, в противоречие с практиката на ВКС, а именно относно необходимостта да се излагат мотиви съобразно изискванията на ТР №1/2001г. по гр.д. №1/2001г. на ВКС-т.19.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй съдът е дал отговор на съществения за делото материално правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС. При извършения подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства съдът съобразявайки се именно с трайната практика на ВКС е достигнал до извода, че по време на брака и двамата съпрузи са работили според квалификацията си, не са разпилявали имуществото си, живеели са по стандарт съобразно доходите си и двамата са полагали грижи по отглеждане на детето, като съпругата е поддържала изрядно домакинство. Съдът е съобразил практиката, която приема, че това поведение на двамата съпрузи като съответно с изискванията на чл. 18 СК по осигуряване благополучието на семейството чрез взаимно разбирателство и общи усилия, изключва възможността да се признае по-голям дяла от общото имущество придобито по време на брака.
В съответствие с трайната практика на ВКС съдът е изпълнил задължението си да изложи мотиви съгласно чл. 189, ал. 2 ГПК/отм./ към решението, въз основа на които то е постановено. В мотивите си съдът по същество е длъжен да изложи кои фактически обстоятелства приема за установени и изводите, които следват от тези установени обстоятелства , което в случая той е направил. Само липса на мотивировка би сочела на основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Дали преценката на определени факти е точна и дали са правилни и логични изводите на обсъжданото от съда не съставлява основание за допустимост на касационното обжалване, а може да сочи на неправилност на решение, която подлежи на преценка от настоящата инстанция само ако касационното обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 19.02.2009г. по гр.д. № 202 / 2008г. на Силистренски окръжен съд , по жалба на П. М. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: