О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
София 08.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 781 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Ц. Е. чрез адв.Йосиф Г. против решение от 4.11.09г.по в.гр.дело № 746/09г.на Софийски градски съд,ІІ”Б” отд.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба А. А. Е. чрез адв.Хеския моли да не бъде допускано касационно обжалване.Претендира за разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд се е съобразил със задължителните указания на ВКС в отменителното му решение ,като е приел,че предмет на разглеждане е установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК/отм/във вр.с чл.36 НГС/отм./за установяване,че актът за раждане на А. А. Е. е съставен неправилно поради липса на предпоставките за вписване на припознаването.За да отхвърли иска съдът е приел,че осъщественото на 11.11.1949г.припознаване по отношение на А. А. Е. е валидно и е произвело правни последици.Позовал се е на действащата към релевантния момент разпоредба на чл.67 ал.1 ЗЛС,според която припознаването може да бъде извършено с декларация с нотариално заверен подпис,както е в разглеждания случай.Изложени са съображения,че тази разпоредба не противоречи на чл.40 ал.3 от Правилника за водене на регистрите за гражданско състояние,утвърден с Указ № 126/13.06.1929г.,който следва да се тълкува съвместно с другите действащи към релевантния момент нормативни актове,уреждащи материята на припознаването.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият от жалбоподателката въпрос дали Законът за лицата и семейството,в сила от 10.09.1949г.отменя действието на другия нормативен акт – Правилника за водене на регистрите за гражданското състояние, утвърден с Указ № 126 от 15.06.1929г.по отношение на формата за припознаване от значение за изхода на делото,но не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Разпоредбата на чл.40 ал.3 от Правилника предвижда в хипотезата ако след съставянето на акт за раждане детето бъде припознато с извършен по нотариален ред акт,този акт да се отбелязва от страни на акта за раждане.Тази разпоредба е в съответствие с чл.6 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването /отм/,съгласно който припознаването на извънбрачното дете от бащата в същата хипотеза става с акт,подписът и съдържанието на който са заверени по нотариален ред.С влизане в сила на Законът за лицата и семейството от 10.09.49г.е отменен Законът за извънбрачните деца и за осиновяването /чл.165 ПЗ на ЗЛС / и е предвидена нова форма за извършване на припознаването в чл.67 ал.1,който допуска това да става с писмена декларация или друг писмен акт с нотариална заверка на подписа,но не и на съдържанието на акта.Поради преуреждане на материята относно формата на припознаване на извънбрачните деца се налага извод,че въззивният съд не е влязъл в конфликт с точното приложение на закона,като е приел,че към релевантния момент -11.11.49г. следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЛС.
Приложените копия от решения на състави на ВС и ВКС не могат да обосноват приложение на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като жалбоподателката не е формулирала правен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с приетите в тях разрешения ,а освен това са неотносими към конкретния казус.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 4.11.09г.,постановено по в. гр.дело № 746/09г.на Софийски градски съд по жалба на В. Ц. Е..
ОСЪЖДА В. Ц. Е. от гр.София,ул.”Екзарх Й.”№ 1 да заплати на А. А. Е. от гр.София,ул.”Екзарх Й.”№ 1 сумата 500 лв /петстотин/разноски за тази инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.