О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр.София, 21.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1088 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.05.2012г. по гр.д.№ 3350 / 2011г. на ОС Пловдив, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от М. Д. срещу И. А..
Жалбоподателят – И. Г. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, по които има противоречиво разрешаване на съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът М. Д. Щ. в писмено становище , чрез пълномощника си поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено по отношение на И. Г., че дължи на М. Д. сумата 7800 евро, представляваща неустойка, дължима по чл.11 във връзка с чл.3 и чл.6 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 24.11.2009 г. развален поради неизпълнение.
Установено е по делото, че е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М. Д. по гр.д.3369/2010 г. на РС Пловдив за сумата от 7800 евро, представляваща двойния размер на даденото капаро като неустойка, дължима съгл. т.11 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.11.2009г. Прието е, че същият е развален поради неизпълнение на задължението в двумесечен срок от подписването му продавачът да представи всички необходими документи за сключване на продажбата, както и да прехвърли имота необременен с ипотеки, възбрани, вписани искови молби или други вещни тежести или права на трети лица върху него.
Установено е по делото, че с нотариална покана, получена от И. А. на 23.02.2010 г., последният е поканен от М. Щ. да се яви в кантората на нотарус на 01.03.2010 г. в 10 часа и да представи схема на имота – оригинал, скица на имота – оригинал, удостоверение за данъчна оценка и удостоворение за тежести – в противен случай заявява, че едностранно разваля договора поради неизпълнение на чл.3 и чл.6 от договора и претендира връщане на даденото капаро в двоен размер.
Прието е, че купувачът е заплатил 3900 евро капаро при подписване на предварителния договор. Взет е предвид и факта, че „А. б.”-кл. Б. е удостоверила М. Щ. е кандидаствал за за ипотечен кредит от 42000 евро, който е бил одобрен; на 08.12.2009г., но тъй като до финализиране на сделката не се стигнало, кредита не е бил отпуснат. Установено е от направена справка в службата по вписванията, че към 10.03.2010 г. – крайният срок за прехвърляне на собствеността по нотариален ред съгл.чл.7 от договора, на 02.02.2010 г. е била вписана искова молба на С. Г. срещу И. А. с предмет 10/305 ид.ч. от процесното дворно място и две стаи от сутерена, а на 10.03.2010 г. е вписана възбрана с кредитор В. Л. и длъжник И. А. върху целия имот предмет на предварителен договор – 1/2 ид.ч. от дворното място и първия жилищен етаж. При тези данни съдът е приел, че купувачът е изпрана страна и е развалил договора.
С оглед на така установените обстоятелства съдът е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК и е признал за установено по отношение на И. Г., че дължи на М. Д. сумата 7800 евро, представляваща неустойка, дължима по чл.11 във връзка с чл.3 и чл.6 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение, е изложил съображения, че със същото са разрешени материалноправни въпроси от значение за спора, а именно за това възможността за връщане на капаро в двоен размер представлява ли санкция за виновно неизпълнение на договора от страна на продавача, допустимо ли е купувача да иска връщане на капаро в двоен размер, ако самия той не е изправна страна. Поддържа, че тези въпроси има противоречиво разрешаване на съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя решение от 13.07.2010г. по гр.д.№457/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че задатъкът и отметнината (пишманлък) са акцесорни съглашения, които предоставят на всяка от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден договор, като задатъкът предоставя това право на изправната страна – чл. 93, ал.2 ЗЗД, решения на състави на АС без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценката за допустимост, решение от 24.10.2008г. по т.д.№273/2008г. ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че когато предварителен договор е прекратен по взаимно съгласие не намира приложение чл.93, ал.2 ЗЗД..
С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. Съдът е дал отговор на същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по чл.290 ГПК решения от 20.04.2011г по гр. дело № 1161/2010г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 23.12.2010г. по гр.д.№ 1831/2009г., ІV г.о на ВКС. В същата се приема, че клауза за неустойка допустимо ще намери приложение и тогава, когато страните отнапред желаят да обезпечат вреди от неизпълнението на едно конкретно задължение от гаранционен характер, за представяне на документ или друго уверение за права – положително или отрицателно , поето с предварителен договор по чл. 19 ал.1 от ЗЗД и което задължение , ако не бъде изпълнено , ще даде право и основание на другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор. Приема се, че задатъкът е парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение. От така изведеното определение на правната фигура на задатъка и от ясния текст на разпоредбата на чл.93,ал.2 от ЗЗД е видно, че задатъкът има гаранционна и обезщетително-наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска в двоен размер, даденият от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. Това право обаче изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъка. Следователно изправната страна може да упражни правото си да иска в двоен размер, получения от неизправната страна задатък, след като сключения между страните договор е развален.Именно съобразявайки тази практика съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.
Практиката на ВКС по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не се налага същата да бъде променяна..
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.05.2012г. по гр.д.№ 3350 / 2011г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: