3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София,28.09.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №201/2012г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. С. Л. срещу решение от 21.11.2011г. по гр.д.№899/2011г. на АС Пловдив частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който разрешаван е противоречиво от съдилищата.
Решението е обжалвано и от А. пр. – П, в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който разрешаван е противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение в една част и го е отменил в друга, е осъдил П. на РБ да заплати на И. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ общо сумата 10 000 лв. /десет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на задържане под стража и обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК, като впоследствие образуваното наказателно производство ДП № 49/2009 г. по описа на ОСО при ОП – [населено място] е било прекратено, както и сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със същото ДП – платен адвокатски хонорар,. ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 18.06.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата 13,50 лв. /тринадесет лв. и 50 ст./ – платени такси по съд. производство, като в останала част до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди и искането за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като неоснователни и недоказани.
Установено е по делото, че наказателното преследва срещу ищеца е започнало с досъдебно производство на 25.06.2009г. като на 18.06.2010 г. досъдебното производство спрямо посоченото лице е прекратено. Порвоначално ищецът е бил е задържан под стража за 72 часа, а взетата по-късно мярка “задържане под стража” – на 27.06.2009г. до 10.09.2009г., е била заменена с парична гаранция.
При тези данни по делото апелативният съд е приел, че обезщетението за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди обхваща /поглъща/ и неимуществените вреди от задържането под стража, поради което определеният размер на обезщетението следва да възмезди по справедливост всички неимуществени вреди, както от задържането под стража, така и от незаконното обвинение. Съдът е посочил, че в случая незаконността на задържането под стража се обосновава от изхода на досъдебното производство, което е прекратено поради недоказаност на извършването на престъплението, за което ищецът е обвинен. Това придава незаконен характер и на мярката за неотклонение.
В съответствие с критерия на чл.52 от ЗЗД апелативният съд е приел, че размер от 10 000 лева е справедлив и съобразен с характера и интензивността на неимуществените вреди, настъпили за ищеца. Взети са предвид свидетелските показания, установяващи, че ищецът по време на гледане мярката му за неотклонение от съда, е бил много изплашен, а в ареста е бил объркан и разтревожен, не разбирал какво се случва, притеснявал се за семейството си., както и че задържането му съвпаднало с кампанията по брането на лозята, и тъй като се занимавали със земеделие, ищецът много се притеснявал как ще се справят без него, още повече, че трябвало да се грижат за баща му, който бил със 100 % инвалидност. Установено е, че семейството изпаднало в материално затруднение и са взимали пари на заем.
В изложение към касационната си жалба жалбоподателят И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че въпросът за справедливия размер обезщетението е съществен за изхода на спора и е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решения на състави на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила и не следва да се съобразяват от настоящага инстанция при преценка за допустимост на касационното обжалване.
В изложение към касационната си жалба П. на Р. Б., чрез АС Пл., поддържа като основание за допускане на касационното обжалване разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС. Представя решение от 04.02.2004г. по гр.д.№204/2002г. на ВКС, в което е определен друг размер на обезщетение.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставения и от двамата жалбоподатели въпрос за начина на определяне справедливо обезщетение за вреди от незаконно наказцателно преследване, тъй като не е налице противоречие на разрешения правен въпрос с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, в който случай само би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по този съществен материалноправен въпрос в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като противоречието в практиката е преодоляно, включително и с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение от 21.11.2011г. по гр.д.№899/2011г. на АС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: