О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София 20.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1118 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. Д. чрез адв.Иван В. срещу решението от 29.03.10г.по в.гр.дело № 9515/09г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 4.12.08г.по гр.дело № 20715/08г.на СРС,61 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма][населено място].
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика.Представя копие от решение № 1217 от 23.07.02г.по гр.дело № 1487/01г.на ВКС,ІІІ г.о.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповедта,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца С. Д. на основание чл.328 ал.2 КТ от длъжността „заместник изп.директор”,считано от 30.05.08г.,е законосъобразна.Изложени са съображения за неоснователност на доводите на ищеца,че е уволнен от длъжност,различна от заеманата,тъй като длъжностите „зам.изп.директор”и „зам.директор” по длъжностни характеристики са напълно идентични по съдържание относно трудови функции,изисквания,права и задължения.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия.Повдигнатият материалноправен въпрос относно прекратяване на трудовото правоотношение от длъжност,която работникът вече не заема,не е обусловил правните изводи на съда,тъй като е приета идентичност на двете длъжности „зам.изп.директор” и зам.”директор”. Дори и да са допуснати грешки при преценката на доказателствата по делото те не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване.
Няма противоречие между приетото разрешение на спора в обжалваното решение и приложеното решение на състав на ВКС,което е неотносимо,тъй като касае друга хипотеза- в него става въпрос за различни длъжности,а не за промяна в наименованието на заеманата длъжност.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.03.10г.,постановено по в. гр.дело № 9515/09г.на Софийски градски съд,ІV –А въззивен състав по жалба на С. Н. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.