3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 09.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1406/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. М. и П. М., двете от [населено място], са подали касационна жалба срещу решението по гр. д. № 622/2012 г. на Окръжен съд Добрич и приложили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. М., Г. М. и В. М., тримата от [населено място], считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неправилна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Балчишкият районен съд, с решение от 12. 04. 2010 г., поправено с решение от 09. 12. 2011 г., двете по гр. д. № 160/2006 г. е отхвърлил предявените от Д. М. и П. М. против тримата ответници, искове за обявяването им за купувачи на 9/30 ид. ч. от недвижим имот – вилно място с площ 471 кв. м., ведно с построената в него вилна сграда, УПИ ХХІV-185 в кв. 26 по плана на вилна зона „Изгрев”, [населено място] и искове за прогласяване недействителност на сделката, обективирана с нот. акт № 180 по дело № 1602/2005 г. на нотариус О.. С решение от 10. 05. 2011 г., поправено с решение от 07. 06. 2101 г., двете по гр. д. № 160/2006 г., Балчишкият районен съд е отхвърлил инцидентно установителните искове на Д. М. и П. М. против ответниците К. М., Г. М. и В. М. за прогласяване нищожност на договора, обективиран с нот. акт № 179 по н. д. № 1601/2005 г. на нотариус О., с който договор Д. и В. М. са прехвърлили на Г. М. по време на брака му с К. М. 1/30 и. ч. от недвижим имот – вилно място с площ 420 кв.м., заедно с построената в него вилна сграда, УПИ ХХІV-185 в кв. 26 по плана на в. з. „Изгрев”, [населено място], срещу задължение за гледане и издръжка. Добричкият окръжен съд, с въззивно решение от 07. 12. 2012 по гр. д. № 622/2012 г. е оставил в сила решенията на Балчишкия районен съд. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и изложил свои съображения за неоснователност на исковете за нищожност на договора, удостоверен с нот. акт № 179/16. 12. 2005 г. на заявените от ищците основания – привидност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд е изложил мотиви, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ищците, че сделката по нот. акт № 179/2005 г. за прехвърляне срещу издръжка и гледане всъщност прикрива покупко-продажба и следва да се приеме, че този договор материализира действително постигнатото между страните съгласие. Отхвърлянето на твърдението на ищците за сключване на сделката в заобикаляне на закона, съдът е обосновал с довода, че прехвърляне на идеална част от имот срещу издръжка и гледане на трето лице, което не е съсобственик, не съставлява сделка, забранена от закона, не е такава сделка и последвалата продажба на това лице, вече в качеството му на съсобственик, на останалата идеална част от имота. Съдът се е позовал на принципното положение, застъпено в ТР № 5/ 28. 11. 2012 г. ОСГК на ВКС, че формално законът не предвижда забрана за прехвърляне на идеална част от недвижим имот от съсобственик на трето лице, външно на съсобствеността, чрез дарение или чрез договор за издръжка и гледане, както и чрез стандартна покупко-продажба. Когато прехвърлителната сделка на идеална част от недвижим имот в полза на лице, външно на съсобствеността, е в нарушение на правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС за предлагане на тази идеална част на другите съсобственици, за тях се поражда правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако се докаже, че сделката е нищожна. При положение, че е отхвърлен установителният иск за нищожност на сделката по нот. акт № 179/16. 12. 2005 г., не са настъпили условията за реализиране от ищците на правото на изкупуване по чл. 33 ал. 2 ЗС.
Искането на жалбоподателките за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърди се, че такъв въпрос е за действително уговорените условия в конкретната хипотеза, като от обясненията на продавач и купувач по сделката се установява, че посочената в нотариалния акт /нот. акт № 180/2005 г./ цена е получена на вноски и парите са влагани в закупуването на имота и строежа на вилата. В т. 2 и т. 3 на изложението се поставят въпросите, когато от извънсъдебни изявления на страните и от данните по делото явства истинската воля да извършат прехвърлянето на два етапа, за да преодолеят несъгласието на другите съсобственици /ищците по делото/ и да заобиколят задължението за предлагане на идеалната част на другите съсобственици, следва ли да се приеме, че истинската воля на страните по първата прехвърлителна сделка /по нот. акт № 179/ е заобикаляне на закона и следва ли съдът сам служебно да обяви сделката за нищожна.
Искането е неоснователно.
Въпросът за цената от 100 000 лв., посочена в договора удостоверен с нот. акт № 180/16. 12. 2005 г., която Г. М. като купувач на 9/30 ид.ч. от недвижимия имот е заплатил на продавачите Д. М. и В. М., не е бил обект на обсъждане и разрешаване от въззивния съд, защото не е част от предмета на спора. Такъв въпрос не може да бъде основание за допускане на касация – т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Несъстоятелно е позоваването на жалбоподателките на данни по делото, включително извънсъдебни изявления, от които „явства истинската воля” на страните по сделките за заобикаляне на закона, което задължава съдът служебно да обяви сделката за нищожна. Същността на исканията е за промяна на изводите на решаващия съд за действителността на сделката по нот. акт № 179/2005 г. поради недоказана привидност, твърдяна от ищците. Допускането на касация предполага разрешаване на правен въпрос, а не фактически констатации на въззивния съд въз основа на анализа на доказателствата по делото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07. 12. 2012 г. по гр. д. № 622/2012 г. на Добричкия окръжен съд по жалбата на Д. М. и П. М., двете от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: