О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София,21.02.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1073/2012г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от М. Щ. Щ., действуваща чрез законния си представител Т. М., конституира като страна на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия Щ. С. Щ., срещу решение от 13.07.2012г. по гр.д.№ 428/2012 на ОС Пазарджик, с което е уважен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателят М. Щ. Щ., действуваща чрез законния си представител Т. М. и чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото-основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Л. С. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. , приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С решение от 03.05.2012г. на Върховния касационен съд на РБългария, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д.№1093/ 2011г. по описа на същия съд, е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила въззивно решение от 05.01.2010г. по гр.д.№812/ 2009г. по описа на Пазарджишки окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Като основание за постановената отмяна от ВКС е посочено наличието на ново доказателство за обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото представляващо влязла в сила присъда по НОХД №2264/2010г. на Пазарджишки районен съд.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД и е отменил дарение от 17.10.2005г., извършено с нотариален акт за дарение № 6, том ІV, рег.№6846, н.д.№546/2005г. на нотариус с район на действие Пазарджишки районен съд.
Установява се, че с експертно решение на ТЕЛК-Пазарджик №1090 от заседание №66 на 03.04.2008г., след редица претърпени оперативни въздействия, на ищцата й е определена 94% трайно намалена работоспособност с чужда помощ при водеща диагноза – гонартроза (артроза на колянната става), с дата на инвалидизиране-08.03.2006г. и със срок на инвалидизиране до 01.04.2010г. На същата е отпусната безсрочна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 102.85лв и лична социална пенсия в размер на 20.96лв или общо получава пенсия от 123.81лв, съгласно удостоверение на НОИ-РУСО -Пазарджик от 03.06. 2008г.
Установено е още, че ищцата е продала свой собствени имот на надарения, представляващ масивен гараж в [населено място] за сумата от 3000лв. Направено е признание от процесуалния представител на ищцата, че същата е получила от сина си сумата от 2000лв от продажба на имот в курорт ”Ц. Ч.” – Б..
Съдът е изложил съображения за това, че от представеното пред ВКС на РБ по гр.д.№1093/2011 по описа на ІV г.о. ново доказателство за обстоятелство от съществено значение за спора по същество, а именно влязла на 05.05.2011г. в сила присъда постановена на 20.12.2010г. на РС -Пазарджик по НОХД №2264/2010г. е установено, че надареният Щ. С. е признат за виновен в това, че след като е осъден с решение по гр.д.№1309/2008г. на РС Пазарджик, влязло в сила на 24.03.2009г. да издържа свой възходящ – майка си Л. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно за периода от месец август 2009г. до октомври 2010г. включително в размер на по 100лв, или общо 1500лв, за което е осъден на основание чл.183, ал.1 НК, във връзка с чл.36, ал.1 и чл.54 ал.1 НК на 6 месеца лишаване от свобода, като по реда на чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяване на наказанието за срок от 3години.
С оглед на всички доказателства по делото съдът е приел, че дарителката е изпаднала в нужда в следствие да извършената операция за смяна на колянната става в края на 2006г. и последвалите в последствие няколко оперативни интервенции през 2007г. и 2008г., които в крайна сметка са довели до нейното инвалидизиране при 94 % намалена работоспособност за което е предвидена и чужда помощ, като за начален момент на искането на дарителката за даване на издръжка от надарения, следва да се приеме датата – 01.05. 2008г., посочена в искова молба по предявения съдебен иск за присъждане на издръжка. Установява се от доказателствата по делото, че за периода от м.август 2009г. до октомври 2010г. надареният не й заплащал присъдената по съдебен ред издръжка, което е установено и с влязла в сила присъда. Прието е, че неплащането на присъдената издръжка е продължило и до м.февруари 2012г. или общо за период с продължителност близо над 2г. и 6 месеца, тъй като доказателства за обратното не са ангажирани от надарения, респективно от конституирания негов наслед ник, след смъртта му настъпила в хода на процеса.
Съдът е счел, че дарителката се нуждае от издръжка, тъй като единствените и доходи от пенсия в размер на 123лв ежемесечно, са крайно недостатъчно за да може да живее нормално и да бъдат задоволявани дори най-непосредствените й нужди, а нейните са завишени с оглед тежкото й здравословно състояние. При така установените обстоятелства съдът е счел за основателен предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б. ”в” ЗЗД за отмяна на дарението поради неплащане на издръжка от страна на надарения, когато дарителката е имала нужда от такава.
В изложение по чл.284,ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за значението на присъдата за неплащане на издръжка на основание чл.183, ал.1 НК за граждански съд и за това допустимо ли е да се иска отмяна на дарение, когато за дарителката е съществувала правна възможност да реализирала права по осъдително решение, с което й е определена издръжка. Поддържа, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставените от жалбоподателката въпроси е именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1302/2010г. ІV г.о., на ВКС, решение от 14.04.2011г. по гр.дело № 209/2010г., ІV г.о., на ВКС, решение от 29.06.2012г. по гр.дело № 911/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС, решение от 20.01.2012г. по гр. дело № 263/ 2011г., ІV г.о. на ВКС, както и в представените от жалбоподателя решения. В същата се приема, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. и приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г./. Приема се, че дарителят може да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана, като продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Посочва се, че моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка, като до момента, до който дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения остава само морално. Приема се, че нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен иск по чл.227, ал.1, б.”в” ГПК с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната, при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Въззивният съд в случая е уважил предявеният иск при съобразяване с практиката на ВКС, преценявайки осъдителната присъда наред с всички събрани по делото доказателства. Тази практика не е неправилна и не се налага нейната промяна с оглед настъпила промяна в обществените отношения, регулирани с нормата на чл.227, ал.1, б.”в” ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2012г. по гр.д.№ 428/2012 на ОС Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: