О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр.София, 16.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 881 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.03.2009г. по гр.д. № 63 / 2009г., с което Хасковски ОС е отхвърлил предявените от Д. М. И. искове срещу О. Х. , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Д. М. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото -основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Ответникът О. Х. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Д. М. искове срещу О. Х. , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът като е установил, че с решение от 10.03.2006г. по гр.д. № 986/2004г. на РС-Х. , влязло в сила на 24.04.2008г, е признато за незаконно предишно уволнение на жалбоподателката и е възстановена на работа, е приел, че след като с молба от 05.06.2008г. жалбоподателката е уведомила работодателя, че желае да заеме длъжността си, със Заповед от 06.06.2008г. на К. на О. Х. , е разпоредено да заеме длъжността “личен състав” към “Д”и да встъпи считано от същата дата. Прието е за установено също така, че със Заповед №СД-№953/09.06.2008г., връчена на 10.06.2008г., е прекратено трудовото правоотношение отново на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и чл.326, ал.2 КТ. Съдът е приел, че изискуемо за заемане на длъжността е висше икономическо образование –икономист- счетоводител, а жалбоподателката има средно икономическо образование и тъй като право на работодателя е да промени изискванията за квалификация и образование за длъжносттите и промяната е обективна, то уволнението е законосъобразно.
В изложението си към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касацинното обжалване, жалбоподателката е посочила, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно за невъзможността служителката да бъде уволнена на това основание, след като е възстановена на заеманата длъжност от съд, на който въпрос е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по същество е налице невъзстановяване на ищцата на работа въз основа на решението на съда. Представя решение от 27.02.2004г. по гр.д. №1087/2002г. на ВКС, в което е прието, че недопускане до работа е налице, когато се създават пречки реално да се изпълнява дейността, както и решение от 11.06.1998г. по гр.д. №1436/1997г. на ВКС, в който също е посочено, че работникът се счита възстановен на работа от деня, в който фактически бъде допуснат да започне да изпълнява работата на която е възстановен.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на правения въпрос от въззивния съд за възможността служителката да бъде уволнена на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, след като е възстановена на заеманата длъжност от съд, е в съответствие с трайната практика на ВКС. Същата е намерила отражение и в посочените от жалбоподателката решения и именно в съответствие със същата съдът е приел, че конкретният случай попада под действието на приложения от работодателят фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, защото нормата предполага промяна на изискванията за заемане на длъжността – образование или квалификация, да е настъпила след сключването на трудовия договор между страните и тази промяна да е съществена.
Поставеният от жалбоподателката въпрос за необходимостта от точното тълкуване на понятието “недопускане на работа” не е от значение за изхода на делото, при което е проверявана законността на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради което не може да обуслови допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е и искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Последната не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателката не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение, при анализ на доказателствата по делото, за наличие на промяна в изискването за образование за заеманата от нея длъжност влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика по този въпрос.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 18.03.2009г. по гр.д. № 63 / 2009г. на Хасковски ОС по жалба на Д. М. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: