Определение №613 от 13.5.2013 по гр. дело №68/68 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 613
София 13.05.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 68 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 128 от 4.10.10г.,постановено по гр.дело № 315/10г.на Окръжен съд-Ямбол,допълнено с решение № 155 от 12.10.12г.по същото дело,с което е определен режим на виждане на бащата Д. П. Д. със сина А. – А. Д..
В приложеното изложение към касационната жалба на Д. П. Д. се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се поддържа,че въпросът каква е правната същност на определяне на режима на лични отношения на родителя,на когото не са възложени родителските права и как следва същият да бъде определен и изпълняван при положение,че бащата трайно пребивава в друга европейска страна е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като липсва практика и е налице необходимост от тълкуване.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Р. А. А.-Д. счита,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С основното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение в обжалваната му част,е определил режим на лични контакти на бащата Д. П. Д. с детето А.-А. Д.,като същият да бъде всеки първи и трети петък,събота и неделя от месеца от 19.00 ч.в петък до 14.00ч.в неделя с право на преспиване,който да се осъществява по местоживеене на детето в съответния град в България и един месец през лятната ваканция на детето,когато майката не е в платен годишен отпуск.С допълнителното решение съдът е отхвърлил искането на бащата за определяне режим на лични отношения,касаещ рождения ден на детето,официални празници,Коледна и Великденска ваканция.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Въпросът „ каква е правната същност на определяне на режима на лични отношения на родителя,на когото не са възложени родителските права и как следва същият да бъде определен и изпълняван при положение,че бащата трайно пребивава в друга европейска страна” касае други родителски взаимоотношения,които са предмет на друг иск,както е прието и от въззивния съд.Преценката при определяне на мерките е съобразно обстоятелствата на конкретния случай.Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат ,0физическото, психическото и нравствено развитие на детето. В производството по чл. 288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.Тъй за обстоятелствата, от които съдът изхожда при преценка интереса на детето е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, а с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК от 2009 г. са посочени по-конкретни обстоятелства, които съдът следва да прецени когато предоставя упражняването на родителските права и определя режима на лични отношения, които законодателят е възприел от досегашната съдебна практика, като особено важни за интереса на детето, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 128 от 4.10.10г.,допълнено с решение № 155 от 12.10.12,постановени по гр.дело № 315/10г.на Окръжен съд – Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top