О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София 13.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1191 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от А. пр- С срещу решение № 1230 от 10.07.12г.по в.гр.дело № 3929/11г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е уважен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ,предявен от П. Т. Б. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв,ведно със законната лихва,считано от 16.06.05г.до окончателното плащане.
Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.Прилага съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата П. Б. чрез адв.Т. Ф. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 28 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай обаче не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Обжалваното решение не е в отклонение от задължителната практика и по въпроса за причинната връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди,тъй като е съобразено от съда,че относно не всички претендирани от ищеца вреди – твърдяните обстоятелства за проблеми в семейството му и влошаване на здравословното му състояние,е доказана причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1230 от 10.07.12г.,постановено по в. гр.дело № 3929/11г.на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.