О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр.София, 10.06.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 437 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.10.2009г. по гр.д. №720 / 2008г. на Благоевградски ОС в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателите Л. Д. Г., Д. Л. Г. и И. Л. Г. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата. Молят да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата С. И. М. в писмено становище поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 09.04.2008г. по гр.д. №1867/2006г. на Районен съд-Разлог, е обявил за окончателен предврителен договор от 30.03.2003г., по силата на който Т. Г. е продала собствената си 1/10 част от ливада в землището на гр. Д., с площ от 1804кв.м, за цена по 5евро на квадратен метър. Съдът е приел, че жалбоподателите са наследници на обещателката / която е била собственик по наследство от И. и Р. П. /, на продаваната ливада, собствеността върху която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, същата е индивидуализирана като обект, включително и със скица, поради което го е обявил за окончателен. Приел е, че независимо, че в договорът е посочено – в т.5 от същия, че може да се иска обявяване на окончателен договор в едномесечен от влизане в сила на решение по гр.д. №679/2001г. на Разложки РС, касаещо възстановяване собствеността върху земеделските земи, то с неговото изтичане не е погасено потестативното право да се иска неговото обявяване за окончателен. Изложени са съображения, за това, че искът би се погасил само с изтичането на общата петгодишна давност, а в случая цитираното дело в предварителния договор е приключило с решение от 19.06.2003г., а искът е предявен на 06.12.2006г. , при което съдът е приел, че не е погасен по давност.
За да обосноват допустимост на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно задължението на съда да извърши проверка за наличие на предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред-чл.298, ал.1ГПК/отм./, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Поддържат също така, че съдът се е произнесъл и по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за значението на изтеклия договорен срок за сключване на окончателен договор в предварителния договор по отношение възможността да се упражни конститутивното право по чл.19, ал.3 ЗЗД по съдебен ред. Представят решение от 03.06.2004г. по гр.д. №703/2003г. ВКС, в което е прието, че договорът обвързва страните не само до изтичане на срока, но докато същия бъде развален, решение от 12.04.2005г. по гр.д. №166/2004г. ВКС, в което е прието, че само ако има изрична уговорка, че след изтичане на срока договора е прекратен, тогава това условие, ако се сбъдне, не може да се обяви същият за окончателен, решение от 24.10.2008г. по гр.д. № 4293/2007г. на ВКС, с което е разрешен спор по чл.10ЗСПЗЗ/, решение от 07.07.2002г. по гр.д. №338/2001г. на ВКС, в което е прието, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД не може да бъде уважен ако обещателят не е собственик на обещания за продажба имот, както и решение от 13.04.2006г. по гр.д. №173/2005г. на ВКС в същия смисъл, решение от 31.01.2008г. по гр.д. №649/2007г. ВКС, в което е прието, че предметът на договора следва да е точно определен.
По поставения за разглеждане процусиялен въпрос от значение за спора, а именно относно задължението на съда да извърши проверка за наличие на предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред-чл.298, ал.1ГПК/отм./ настоящия съдебен състав намира ,че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В случая съдът е установил, при спазване разпоредбата на чл. 298 от ГПК/отм./, че са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред включително, че обещателите са е собственици на продавания имот. Когато се касае за обявяване за окончателен на предварителен договор, с който се продава недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали прехвърлителят е собственик на имота. Няма различия в производството за сключване на окончателния договор като особено исково производство при действието на отменения ГПК и по сега действащия ГПК, а преценката относно предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред/ чл. 298, ал. 1ГПК (отм.), а сега чл. 363 ГПК/ е винаги конкретна, в зависимост от доказателствения материал по всяко конкретно дело. Не се касае за неясни разпоредби на глава тридесет и втора ГПК, които да се нуждаят от тълкуване, нито до необходимост да се изостави съществуващата непротиворечива съдебна практика по това особено исково производство.
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалбане по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК и по поставения за разглеждане материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за значението на изтеклия договорен срок за сключване на окончателен договор в предварителния договор по отношение възможността да се упражни конститутивното право по чл.19, ал.3 ЗЗД по съдебен ред. Предварителният договор може да бъде сключен с модалитети – срок, отлагателно или прекратително условие. В случая съдът е отговорил на този въпрос при точно приложение на задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение от 03.11.2009г. по т.д. №230/2009г. на ВКС, в което е прието, че уговорката за срок следва да е определена ясно и пълно и договорът следва да се счита прекратен само като бъде посочено изрично, че продавачите държат на сключване на продажбата именно в посочения срок.
Не е налице и противоречиво произнасяне на съдилищата по този въпрос в представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, а съобразно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави и в случая съдът именно тълкувайки волята на страните е приел, че действието на предварителния договор не е прекратено поради липса на ясно, пълно и точно определен срок за сключване на окончателен договор, след изтичането на който същият да не обвързва страните.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК решение от 06.10.2009г. по гр.д. №720/ 2008г. на Благоевградски ОС в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по жалба на Л. Д. Г., Д. Л. Г. и И. Л. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: