3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
гр.София, 14.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 525 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.12.2011г.. по гр.д.№ 466/2011г. на ОС Смолян в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение за оставяне без разглеждане на искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 4 КТ.
Жалбоподателят – С. А. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 03.10.2011година, по гр.д.№ 219/2011г. на Маданският районен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими – поради липса на правен интерес, предявените от С. А. срещу [фирма] обективно и субективно съединение искове по реда на чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 4 КТ, с които се иска признаване на извършеното уволнение, съгласно Заповед 66/18.05.2011г. за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа на работника и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и е прекратено производството по делото в тази част, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от С. А. срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за заплащане обезщетение за времето през което ищщцата е останала без работа поради незаконно уволнение над присъдения размер 300 лева до претендирания размер от 1800,00 лева.
Прието е за установено, че между страните съществува трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор № 51/04.11.2008г. Няма спор също така, че на 20.05.2011г ищцата подала молба до ответницата за ползване на отпуск по реда на чл. 164, ал.1 КТ, върху която е поставена резолюция „не“, която резолюция понастоящем е задраскана и поставено „да”, като на 26.05.2011г. ищцата получава по пощата заповед за прекратяване на трудовото си правоотношение № 66/18.05.2011г., издадена на основание чл. 187, т.8 КТ поради „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на неверни за него сведения“. Установено е също така, че преди издаването на заповедта от работника не е изискано обяснение по реда на чл. 193, ал.1 КТ, като в самата заповед липсва каквато и да е индивидуализация на нарушението на трудовата дисциплина. Междувременно със заповед №41/22.06.2011г.(видно от представената пред окръжен съд тетрадка, изведена с изходящ номер, в тетрадка наименована изх.№ на други документи) едноличния търговец отменя издадената заповед № 66/18.05.2011г. на основание чл. 344, ал.2 КТ, като заповедта е стигнала до знанието на ищцата на 28.06.2011г.
При тези фактически данни е прието, че предявени искове по реда на чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 КТ относно признаване за уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа на работника и поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка са недопустими, тъй като са налице основанията на чл. 344, ал.2 КТ и работодателят може по свой почин да отменя заповедта за уволнение, като крайният срок за това действие е до предявяване на иска е спазено, тъй като отмяната издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е извършена на 22.06.2011г., а исковата молба е депозирана в деловодството на районен на 23.06.2011г., поради което ищцата няма правен интерес от завеждането на трите иска, имайки предвид, че посредством заповедта за отмяна на уволнението е постигната търсената защита. Съдът е приел, че е налице заповед за отмяна на уволнението и са настъпили последиците на възстановяване на работника на заеманата длъжност отпреди уволнението. Изложени са съображения, за това, че процесната заповед към датата на постановяването й не е била заявена пред НАП, НОИ, РУ”СО” [населено място], но това не се отразява на законосъобразността на издадената заповед за отмяна, а би могло да доведе само до евентуарното ангажиране на административно-наказателна отговорност на работодателя, което обаче не е предмет на настоящето производство.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба С. А., чрез процесуалния си представител, е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуално и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, а именно налице ли е правен интерес от търсената защита с искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 4 КТ, когато отмяната на заповед за уволнение от самия работодател не е доведена до знание на работника, с какъв акт се извършва възстановяване на работника, отменена ли е заповедта от работодателя, ако последният е престанал да заплаща осигурителни вноски. Представя решение от 16.04.2004г. по гр.д.№30/2004г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е допустим и ако работникът не е надлежно уведомен за заповедта за уволнение, решение от 11.02.2005г. по гр. д.№2667/2002г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че работодателят може по свой почин да отмени заповедта, за което трябва да се отправи писмено уведомление до работника преди завеждане на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, както и други неотносими към спора
Настоящия съдебен състав намира, че на въпроса налице ли е правен интерес от търсената защита с искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 4 КТ, когато отмяната на заповед за уволнение от самия работодател не е доведена до знание на работника, съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното решение по реда на чл.290 ГПК от 25.02.2011г. по гр.д.№33/2010г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че няма интерес от съдебна намеса, когато отмяната на заповедта от работодателя е извършена преди подаване на исковата молба, тъй като е предизвикана търсената правната промяна и няма интерес от съдебна намеса. Ето защо по този въпрос не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпросите “с какъв акт се извършва възстановяване на работника и отменена ли е заповедта от работодателя, ако последният е престанал да заплаща осигурителни вноски” не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същите не са разрешавани от въззивния съд, поради което те не са от значение за изхода на спора съобразно даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Тези въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.12.2011г.. по гр.д.№ 466/2011г. на ОС Смолян в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение за оставяне без разглеждане на искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 4 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: