2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр.София, 24.09.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 446 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 28.04.2010г. по гр.д.№ 166/ 2010г., с което Ловешки окръжен съд, като е потвърдил определение от 15.01.2010г. по гр.д.№ 1292/2009г. на Ловешки РС, е отказал да конституира трето лице помагач и да изплати делото за разглеждане в РС-Плевен.
Жалбоподателят – Л. П. Ц. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Делото е образувано по искова молба на “О.”АД Л. срещу Л. П. за осъждането му за връщане на недължимо платени суми като възнаграждение. В отговор по исковата молба ответникът е поискал делото да се изплати за разглеждане от Плевенски РС и да се допусне привличане на трето лице помагач –“ГТМ-А. Б.”АД.
С определение от 15.01.2010г. по гр.д.№ 1292/2009г. Ловешки РС, е отказал да конститурира трето лице помагач и да изплати делото за разглеждане в РС-Плевен, тъй като исканията не са направени в предвидения от закона срок.
С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.219, ал.1 и 3 ГПК и чл.105 ГПК, при наличие на които могат да бъдат уважени исканията за промяна на подсъдността и приличане на трето лице-помагач по делото.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателят е просрочил като основание за нейната допустимост по същество оплаквания за неправилност на същото, а не конкретен правен въпрос, който да е разрешаван от съдилищата противоречиво.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прегражда развитието на делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за наличието на предпоставките, при наличие на които може да се конституира трето лице помагач и да се промени подсъдността за разглеждане на делото, нито че тя е противоречива и следва да бъде уеднаквена чрез произнасяне по обжалваното определение, в който случай биха били налице визираните в чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Не е изложила сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за недопустимост на исковата й молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона.
Доколкото жалбоподателя прави оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на определение от 28.04.2010г. по гр.д.№ 166/ 2010г. на Ловешки окръжен съд по жалба на Л. П. Ц.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: