4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр.София, 08.04.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1894 по описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.07.2010г. по гр.д.№1610/2008г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателят П. Г. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на съдилищата и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 07.02.2008г. по гр.д.024105/2006г. на Софийски РС, е
е обявил за недействителен по отношение на [фирма] договор за продажба, сключен на 27.10.2008г., с нот.акт №62/2006г. на нотариус при Софийски РС, с който Е. П. е продал на баща си П. Г. една четвърт част от апартамент с мазе, находящ се в[населено място]. Установено е било по делото, че ищецът е образувал изпълнително дело срещу продавача по два изпълнителни листа –за 10 000лева и за 480 000 лева, по запис на заповед с падеж на 07.04.2006г., а продажбата е извършена и след получаване на призовка за доброволно изпълнение на 16.10.2006г. Имало е наложена възбрана за вземането от 10 000 лева, присъдено въз основа на определение от 27.07.2006г. и след плащане на сумата от бащата възбраната е вдигната с постановление на ЧСИ от 23.10.2006г. С определение от 26.10.2006г. е присъдена и сумата 480 000 лева-остатък по записа на заповед от 04.01.2006г. с падеж 07.04.2006г. и е образувано ново изпълнително дело. При тези данни съдът е приел, че ищецът-ответник по жалба, има качество на кредитор, сделката го уврежда, а знанието на купувача се презюмира от разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД и тази презумпция не е оборена в случая.
В изложението, за да обоснове допустимост на обжалването, жалбоподателят поддържат, че решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за спора-за наличието на увреждане на кредитора в случаите когато предмет на сделка е несеквестируема вещ, както и при наличие на тежести върху същата вещ, на стойност над пазарната му такава. Поддържа също така, че с решението е даден отговор и на процесуален въпрос за доказателствените възможности на страната при оборване на презумпцията за знание уредена в разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД. Представя решение от 19.03.2008г. по гр.д.№627/2007г. на ВКС, в което е прието, че увреждане е налице когато се намалява имущество на длъжника, решение от 17.05.2006г. по гр.д.№869/2005г. на ВКС, в което е прието, че презумпцията, установена в чл.346, ал.2 ГПК/отм./ отпада със заличаване на наложената възбрана, което има ретроактивно действие и със закупуване на такъв имот от трето лице не може да се приеме, че е налице знание у него по смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД, решение от 26.10.1978г. по гр.д.№1769/1078г. на ВС, в което е прието, че е налице увреждане на кредитора и тогава, когато длъжникът не само намалява имуществото си, но създава трудности за удовлетворяване на кредитора, решение от 15.03.2004г. по т.д.№1229/2003г. на ВКС, в което е прието, че неизпълнението на договор е отрицателен факт, чието доказване от ищеца е недопустимо, тъй като задължение да докаже изпълнение е на ответника. Поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на съдилищата и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане материалнотоправни въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като на същите е даден отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, намерила израз в решение от 11.05.2010г. по гр.д.№100/2010г., решение от 27.04.2010г. по гр.д.№ 4025/2008г. на ВКС, решение от 17.03.2011г. по гр.д.№ 1236/2009г. и решение от 26.01.2011г. по гр.д. №551/2010г. на ВКС. В същата е прието, че когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалния закон му дава гаранцията на чл.339 ГПК/отм./- чл.444 ГПК, то отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което по отношение на него може да бъде уважен иск по чл.135 ЗЗД, както и че увреждащо е всяко действие, с което недобросъвестния длъжник намалява или се лишава от възможност да удовлетвори кредитора. Именно в такъв смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по процесуалния въпрос В случая във въззивното решение е даден отговор на този въпрос за доказателствените възможности на страната при оборване на презумпцията за знание уредена в разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, изразена в решение от 07.07.2010г. по гр.д.№231/2009г. на ВКС. В същата е прието, че всяка страна, която прави твърдение следва по несъмнен начин, с всички допустими от закон доказателствени средства, да докаже това свое твърдение. Именно при спазване на тази практика съдът е приел, че в случая не е оборена презумпцията за знание, уредена в чл.135, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2010г. по гр.д.№1610/2008г. на Софийски градски съд, по жалба на П. Г. П., на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: