2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 25.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 597/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като първа инстанция, с определение от 12. 4. 2010 г. по гр. д. № 430/2010 г. е върнал исковата молба на В. Д. от[населено място] и прекратил производството по делото, образувано по предявения от Д. срещу сдружение с нестопанска цел „А. университет в България”,[населено място], иск на основание чл. 19 ЗЗД, да се обяви за окончателен предварителния договор от 14. 2. 2005 г., сключен между ищеца като купувач и А. Ч., праводателка на ответника, починала на 28. 7. 2006 г., като продавач. Определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството е потвърдено от Пловдивският апелативен съд с определение от 23. 6. 2010 г. по гр. д. № 643/2010 год.. Въззивният съд е счел за правилни действията на първоинстанционния съд, като е взел предвид установените по делото факти – неотстраняване на нередовности на исковата молба, за които ищецът е бил надлежно уведомен, както в първоначално дадения му срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, така и в допълнителния срок, който му е даден по негова молба, на основание чл. 63 ГПК.
В. Д. е подал частна касационна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд и приложил изложение на касационни основания.
Ответникът А. университет в България счита жалбата за недопустима и неоснователна.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК частната жалба срещу определението на въззивния съд подлежи на разглеждане пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на касационни основания, жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита че обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС, конкретно посочено от него и приложено по делото, определение от 15. 3. 2010 г. на друг състав на ВКС по ч. гр. д. № 84/2010 год.. Искането за допускане на частно касационно обжалване на посоченото основание е несъстоятелно, тъй-като [населено място] решение № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, е прието, че противоречие с практиката на ВКС е налице, когато обжалвания съдебен акт на въззивния съд съдържа произнасяне по въпрос, решен в противоречие с тълкувателни решения на ВС, на ВКС или с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай не е налице и противоречиво разрешен въпрос, тъй-като от приложеното определение от 15. 3. 2010 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г. следва, че постановилият го съдебен състав е разрешил въпроса за действието и изтичането на новоопределеният срок по чл. 63 ГПК за отстраняване нередовности на исковата молба, така както този въпрос е решен с обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд – новоопределеният срок започва да тече от изтичането на първоначалния срок, съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК, съдът не съобщава на страната, че искането й за продължаване на срока е уважено или отхвърлено, а самата страна е длъжна да следи за резултата.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждане от Върховният касационен съд на частната жалба на В. С. Д. от[населено място] срещу определението от 23. 6. 2010 г. по в. гр. д. № 643/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: