О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6719/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. В. от [населено място] поле, област В. е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 166/2013 г. на Видинския окръжен съд, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът Б. С. от [населено място], област В. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от В. срещу С. иск с правно основание ч. 45 ЗЗД за сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Районен съд Кула с решение по гр. д. № 155/2012 г. е осъдил ответника С. да заплати на ищеца В. сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил иска в останалата част до предявения размер 10 000 лв. По жалби на двете страни е образувано гр. д. № 166/2013 г. по описа на Видинския окръжен съд, който с въззивно решение от 14. 06. 2013 г. потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над сумата 500 лв. до предявения размер 10000 лв., отменил решението в частта за уважаване на иска за сумата 500 лв. и го отхвърлил в тази част. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд относно отхвърлянето на иска и изложил допълнителни съображения за неоснователност на твърденията на ищеца за извършени от ответника С. неправомерни действия, изразяващи се в подаване на сигнали и жалби до различни държавни органи за извършване на проверки и разследвания спрямо ищеца В. относно действията му като кмет на О. [населено място]. Въззивният съд е посочил, че подаването на сигнали до компетентните органи за извършване на проверка на дейността на длъжностни лица не съставлява противоправно поведение, а гарантирано гражданско право в интерес на обществото. Посочил е, че образуването на досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу ищеца не е резултат на сигналите, подадени от ответника, а на преценката на съответните държавни органи, извършили проверка. Въззивният съд е обосновал извода си за отхвърляне на иска и с липсата на конкретно доказване, че негативните емоции и преживявания на ищеца са пряко обусловени от действията на ответника, изразяващи се в подаване на жалби и сигнали. Съдът се е позовал на свидетелските показания, че притесненията на ищеца и злепоставянето му пред обществото произтичат от водените срещу него наказателни производства. Съдът е отчел и други гласни доказателства, че в социалните контакти и обществени изяви на ищеца не е настъпила промяна след подадените сигнали и жалби от ответника. По идентични съображения, въззивният съд е отменил първоинстанционното решени в частта за уважаване на иска за 500 лв. и постановил отхвърлителен диспозитив. Окръжният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че в писмо до МВР от 31. 08. 2009 г. ответникът С. е определил ищеца като „магистрален бандит” , не е доказал по делото, че тази квалификация е вярна и това му изявление е противоправно деяние. За да отмени първоинстанционното решение за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 500 лв. и отхвърли иска, въззивният съд отново се е позовал на липсата на преки и убедителни доказателства, че именно от това обидно и клеветническо изявление са последвали конкретни морални страдания на ищеца.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдението, че въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – конкретно посочени и приложени по делото решения на състави на касационния съд. Конкретизирани са два правни въпроса: Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; Противоправна ли е извършената злоупотреба с право от носителя на едно субективно право и следва ли той да носи деликтна отговорност.
Искането е неоснователно.
Въпросът за изчерпателната и адекватна преценка на доказателствата и доводите на страните от решаващия съд касае правилността на съдебния акт – неговата обоснованост и съобразяване с процесуалните правила на доказването. В производството по чл. 288 ГПК не се преценява правилността на въззивното решение, а съдържащите се в него разрешения на принципни правни въпроси. В случая, жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и относими към спора правни доводи, но тази субективна преценка не е съответна на данните, съдържащи се в мотивите на въззивното решение и преди всичко не е основание за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането по втория поставен въпрос – следва ли да носи деликтна отговорност лицето, извършило злоупотреба с право. Въпросът е неотносим към обжалваното решение, защото въззивният съд не се е произнесъл по такъв въпрос. Прието е, че подаването на сигнали и жалби относно дейността на ищеца като длъжностно лице, независимо от тяхната основателност и достоверност, не представлява злоупотреба с право, а добросъвестно упражняване на едно гражданско право. Този извод на съда е споделен и в приложеното решение по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, ІV г. о., според което злоупотреба с право ще е налице само при доказано недобросъвестно упражняване на едно право. Такова доказване по настоящото дело не е налице, решаващият въззивен съд е приел, че правото за подаване на жалби и сигнали е упражнено добросъвестно от ответника С., което изключва отговорността му по чл. 45 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14. 06. 2013 г. по гр. д. № 166/2013 г. на Видинския окръжен съд по жалбата на В. В. от [населено място] поле, област В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: