3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1267
София, 26.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 263/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. А. от [населено място], област Пазарджик е подал касационна жалба вх. № 189/10. 01. 2012 г. против решение от 12. 12. 2011 г. и касационна жалба вх. № 401/18. 01. 2012 г. против решение от 12. 01. 2012 г., двете решения, постановени по гр. д. № 956/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Към жалбите са приложени изложения на касационни основания, Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ВКС и решения на различни съдилища.
Ответникът П. г по т, л п и с у, [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и двете жалби са неоснователни.
След проверка, касационният съд установи следното:
Панагюрският районен съд, с решение от 13. 10. 2011 г. по гр. д. № 572/2010 г. е отхвърлил предявените от Н. А. против ПГТЛПСУ, искове по чл 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за признаване на уволнението му със заповед от 07. 09. 2010 г. за незаконно, за възстановяване на заеманата длъжност „старши учител” и заплащане на обезщетение в размер на 3508.56 лв. за времето, през което е останал без работа. Окръжен съд – Пазарджик, с въззивно решение от 12. 12. 2011 г. по гр. д. № 956/2011 г. е потвърдил решението на районния съд. С решение от 12. 01. 2012 г. по гр. д. № 956/2011 г. Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил молбата на Н. А. за допълване на решението от 12. 12. 2011 год. С това решение въззивният съд е приел за правилен изводът на първоинстанционния съд, че уволнението на ищеца е законно, при доказаните по делото факти – намаляване обема на работа, реално съкращаване на щата и правилност на извършения подбор. С решението от 12. 01. 2012 г. въззивният съд е приел, че не са налице основания за допълване на предходното негово решение, тъй-като то изчерпателно разрешава спорния предмет, а в мотивите на същото решение, съдът е изразил становището си по оплакванията на жалбоподателя.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация на решението от 12. 12. 2011 г. е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. По първия въпрос, жалбоподателят счита за неправилно становището на съда за правилност на подбора, въпреки установения факт, че в него са включени двама преподаватели, които нямат учителска правоспособност. Въззивният съд е спазил закона, като е приел, че подборът следва да се извърши между всички учители, заемащи длъжността. В случая е налице точно прилагане на разпоредбата на чл. 329 КТ. Констатацията на съда на базата на фактическите обстоятелства, установени по делото, които съдът е взел предвид, а именно, че по този показател двете учителки не са получили точки от комисията за подбор, представлява доказателствен, а не правен извод.
Неоснователно е искането за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решението от 12. 12. 2011 г. е произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие с т. 12 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ВКС. Както е видно от самото изложение, доводите на касатора са, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез превратно интерпретиране на данните по делото, довело до необоснованост и съществени процесуални нарушения. Отново се оспорват доказателствените изводи на решаващия съд, които обаче не са основание за допускане на касация. Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане касационно обжалване на решението от 12. 01. 2012 г.. То е постановено по молба за допълване на първоначалното решение от 12. 12. 2011 г. в две части – непроизнасяне на въззивния съд относно нарушението на първоинстанционния съд по чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК, който не се е произнесъл с определение или решение по истинноста на оспорени от жалбоподателя писмени доказателства; непроизнасяне на въззивния съд по нарушението на чл. 359 КТ от райнния съд, който е осъдил ищеца да заплати 150 лв. адвокатски хонорар на пълномощника на ответника. Поради ограничения предмет на решението за допълване, съгласно чл. 250 ГПК, постановилият го съд дължи произнасяне само при липса на диспозитив по изрично и валидно заявени искания от страната. Въззивното производство по гр. д. № 956/2011 г. е образувано по жалба на А., с която е поискано отмяна на първоинстанционното решение. Пазарджишкият окръжен съд е отговорил изчерпателно на това искане, като го е отхвърлил и постановил диспозитив за потвърждаване решението на районния съд изцяло. При това положение, доводите на жалбоподателя за допускане на касация на допълнителното решение поради противоречива съдебна практика по процесуалноправните въпроси за тежестта на доказване при оспорване от работника на писмени доказателства, представени от ралботодателя, за дерогиране на такива доказателства, чиято истинност не е доказана, за непроизнасяне на съда с определение или решение почл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК за истинността на документите, са несъстоятелни. В първата си част тези доводи касаят мотивите на въззивното решение, чрез които се обяснява формирането на решаващата воля на съда и те не могат да бъдат допълвани по реда на чл. 250 ГПК, а искането за произнасяне на определение или решение по чл. 194, ал. 2 или ал. 3 ГПК, жалбоподателят е следвало да заяви пред първоинстанционния съд. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника от районния съд, което е потвърдено от окръжния съд, е налице точно прилагане на установената съдебна практика.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 12. 2011 г. и решението от 12. 01. 2012 г., двете постановени по гр. д. № 956/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Т. А. от [населено място], област П да заплати на П. г по т, л п и с у, [населено място] сумата 150/сто и петдесет/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: