2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 08.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2201/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ОУ „Св. Св. К. и М.”, [населено място], област П. срещу решение по гр. д. № 1000/2012 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Към жалбата са приложени изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и две решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Н. А. Ж. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване или жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пазарджишкият районен съд, с решение по гр. д. № 3549/2010 г., е признал за незаконно и отменил уволнението на Н. Ж., извършено със заповед от 26. 07. 20120 г. на Началника на Р. инспекторат по образование – П., възстановил Ж. на заеманата преди уволнението длъжност „ директор” на ОУ „Св. Св. К. и М.”, [населено място] и осъдил училището да заплати на Ж. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5542,20 лв., както и разноски в размер на 300 лв. Решението е потвърдено от Пазарджишкият окръжен съд с въззивно решение от 07. 12. 2012 г. по гр. д. № 1000/2012 г.. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, т. 8 КТ – постъпване на работа на служител, спечелил конкурса, е незаконосъобразно, тъй-като проведеният конкурс е при съществено отклонение от общите изисквания на закона за провеждането му. Констатирано е нарушение на чл. 94 КТ при определяне на комисията за провеждане на конкурса поради издаване на две противоречащи си заповеди от началника на Р. П., като посочени в заповедите лица са определени за квестори, а впоследствие за членовете на комисията, едно и също лице е определено като член на комисията, а същевременно като технически секретар, подпомагащ комисията. Констатирано е нарушение на чл. 95 КТ относно критериите за оценяване и формиране на крайните оценки поради несъответствие между две отделни писмени разпореждания на Р. П. – Заповед от 06. 07. 2010 г. и Инструктаж за провеждане на конкурса.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изтъква се противоречива практика на състави на касация съд, видно от приложените две решения. С решение от 03. 12. 2004 г. по гр. д. № 2852/2002 г. на ІІІ г. о. е прието, че при спор за законност на уволнение по чл. 325, т. 8 КТ, редовността на проведения конкурс е извън предмета на спора. С решение от 22. 07. 2004 г. по гр. д. № 1723/2002 г., ІІІ г. о. е прието, че при спор за отмяна на уволнение по чл. 325, т. 8 КТ, съдът извършва проверка доколко проведеният конкурст е отговарял на общите изисквания на закона, с оглед зачитане на последиците от провеждането му. Алтернативното искане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено с оглед необходимостта да се създане категорична практика по този въпрос, основана на точното прилагане на закона и развитието на правото.
К. съд счита искането за допускане на касация по изложените съображения за неоснователно. Въззивният съд е приел, че валидността на проведения конкурс е правнорелевантно обстоятелство в спора по чл. 325, т. 8 КТ, произнесъл се е по този въпрос с оглед на доказателствата по делото и отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца след констатацията, че конкурсът е проведен в нарушение на закона и няма валидни правни последици. Съдът се е позовал на задължителната съдебна практика – решение от 27. 10. 2010 г. по гр. д. № 883/2010 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е извършена изрична преценка на спазването на закона при провеждане на конкурс, за да се установи наличието на един от правопораждащите факти за уволнение по чл. 325, т. 8 КТ – валиден конкурс. След като по въпроса, разрешен от въззивния съд, има практика на ВКС, няма основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07. 12. 2012 г. по гр. д. № 1000/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА ОУ ”Св. Св. К. и М.”, [населено място], област П. да заплати на Н. А. Ж. от [населено място] сумата 400 /четиристотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: