О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 25.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1650/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
П. П. В. от [населено място] е подал касационна жалба против решението на Апелативен съд – София по гр. д. № 951/2010 год., приложил изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и две решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, П. М. С. от [населено място] счита жалбата за недопустима поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Благоевград с първоинстанционно решение от 29. 7. 2010 г. по гр. д. № 464/2009 г. е осъдил П. В. да заплати на П. С. сумата 26 653 лв., дадена на неосъществено основание във връзка със закупуване на недвижим имот. Софийският апелативен съд с възззивно решение от 28. 3. 2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. е отменил решението на окръжния съд за разликата над сумата 25 597 лв. до присъдения размер 26 653, отхвърли иска за тази разлика в размер на сумата 1056 лв. и потвърдил решението на окръжния съд в останалата част, с която е осъден П. В. да заплати на П. С. сумата 25 597 лв.. Въззивният съд е приел за доказано, че посочената сума е дадена от С. на В. с оглед придобиване право на ползване на недвижим имот, което основание не се е осъществило.
Изложението за допускане на касация, представено от жалбоподателя В. съдържа твърдения, че решаващият съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочено е, че в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обосновал правните си изводи на гласни доказателства, които са недопустими, тъй-като съгласно цитираната норма, свидетелски показания не се допускат за установяване на дължими суми на стойност по-голяма от 5 000 лв..
Доводите в изложението са несъстоятелни, тъй-като не кореспондират с фактическите обстоятелства по делото. Жалбоподателят П. В. е сключил предварителен договор с трети лица в качеството му на купувач на недвижим имот, който договор в чл. 4, ал. 1 съдържа изричното му волеизявление, че 30 % от от пазарната цена на имота се дава от ищеца П. С. за правото на ползване на имота от него и съпругата му Н. Т., която клауза ще се впише в последващия нотариален акт. Предварителният договор е приложен като доказателството по делото и не е бил оспорен от жалбоподателя. Установено е, че с операционна бележка за банков превод, ищецът С. е заплатил на продавача по предварителния договор сумата 25 597 лв.., но нотариалният акт, издаден на купувача В. не съдържа клаузата за право на ползване на апартамента от ищеца и съпругата му. При тази писмени доказателства, не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че решаващият съд е изградил изводите си на недопустими свидетелски показания и с това е нарушил процесуалния закон. Приложените два съдебни акта – решение на ВС от 20. 4. 1994 г. и решение на ВКС от 30. 12. 2002 г. не дават основание да се счита, че оспорваното решение противоречи на практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не са тълкувателни решения или решения, постановени по чл. 290 от действащия ГПК, както изисква ТР № 1/2009 г.. Двете решения съдържат принципни въпроси относно събирането и оценката на доказателствата, които принципи не са били нарушени от въззивния съд при обосноваване на изводите му по настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28. 3. 2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на П. В. от [населено място].
ОСЪЖДА П. П. В. да заплати на П. М. С. сумата 200 /двеста/лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: