О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 20.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5334/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Б. Д. от [населено място] е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 165/2013 г. на Габровския окръжен съд, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, решения и определения на състави на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Габровският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 14. 06. 2013 г. е отменил първоинстанционно решение по гр. д. № 337/2012 г. на Тревненския районен съд, с което са уважени исковете на Д. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и отхвърлил същите искове като неоснователни. Окръжният съд е приел, че прекратяването на трудовия договор на ищеца Д., извършено със заповед от 10. 10. 2012 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, е законосъобразно, тъй-като е спазена нормативната уредба, действаща към момента на постановяване на заповедта – работодателят има право да прекрати трудовия договор, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика – решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК относно приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, по съображения, че с въззивното решение са разрешени материалноправни въпроси относно прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ в противоречие с практиката на ВКС – 1. разпоредбата е неприложима за заварени висящи граждански – трудови правоотношения, възникнали преди нейното приемане – ДВ бр. 46/18. 06.2010 г., както в случая, прекратеният трудов договор е сключен на 31. 12. 2004 г. 2. трудовото правоотношение между страните е възникнало в момента на сключване на трудовия договор на 31. 12. 2004 г., а жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия на 1. 1. 2005 г., т. е. след вече възникнало трудово правотношение, което е извън хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.
Искането е неоснователно.
Не е налице противоречива практика на касационния съд по въпроса дали чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е приложим за трудови правоотношения, възникнали преди приемането на текста, в сила от 01. 01. 2011 г.. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е постановена при действието на тази разпоредба и е съобразена с точния й смисъл. Посочените от жалбоподателя определения по чл. 288 ГПК на състави на касационния съд не съдържат произнасяне по така поставения въпрос, а цитираното решение по гр. д. № 381/2009 г. на ВКС ІV г. о. има предвид заповед за уволнение, постановена през 2008 г., а не се основава на момента на възникване на трудовото правоотношение.
Вторият въпрос, поставен от жалбоподателя, за момента на възникване на трудовото правоотношение и дали този момент предхожда момента на упражняване на правото на пенсиониране от жалбоподателя, което изключва приложението на чл. 328, ал. 1, т 10а КТ, съдържа съчетание от установени факти и прилагане на правната уредба към тези факти. По делото е безспорно, че прекратеният трудов договор е сключен на 31. 12. 2004 г., считано от 01. 01. 2005 г., със задължение за Д. да постъпи на работа на 1. 1. 2005 г. или в едноседмичен срок. както и, че Д. се е явил на работа на 3. 1. 2005 г.. Установено е, че Д. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01. 01. 2005 г. – писмо от 15. 01. 2013 г. на РУ „ Социално осигуряване”, [населено място], лист 26 от досието на гр. д. № 337/2012 г. Към момента на осъществяване на тези факти е действала разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО в редакцията, приета с § 57 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, ДВ бр. 1/2002 г., в сила от 1. 1. 2002 г. – „Пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в шестмесечен срок от придобиване на правото на пенсия..” По делото е безспорно, че жалбоподателят е придобил право на пенсия през 2004 г., което е удостоверил с подадената от него молба от 19. 07. 2004 г..Упражняването на правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 1. 1. 2005 г. е допустимо от закона само при условие, че е прекратено осигуряването му по чл. 4 от КСО, т. е. той не упражнява трудова дейност, която задължително изисква осигуряване, съгласно чл. 10 КСО. Точното прилагане на закона предопределя оценката, че упражняването на правото на пенсия в конкретния случай е било възможно /допустимо от закона/ и е настъпило преди възникването – фактическото реализиране на трудовото правоотношение, и въпросът е разрешен от въззивния съд в съответствие на закона. Не е налице противоречива практика по този въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 06. 2013 г. по гр. д. № 165/2013 г. на Габровския окръжен съд по жалбата на Б. Д. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: