2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
София, 04.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1629/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място], представляван от Р. И. Х. срещу решение на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 288/2010 год.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване, две постановления на Пленума на ВС и решение на състав на ВС.
Ответникът по жалбата, ищцата Г. Х. К. от [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският апелативен съд, с обжалваното въззивно решение, постановено на 26. 7. 2010 г., е потвърдил решението на Кърджалийския окръжен съд по гр. д. № 203/2009 год.. С това решение е осъден ЕТ „Р. – Р. Х.„ да заплати на Г. К. сумата 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 8. 7. 2004 г. и да й заплати сумата 32 052.10 лв. обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на същото произшествие, със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от 8. 7. 2004 г. до окончателното им изплащане. Присъденото в полза на ищцата К. обезщетение за неимуществени вреди касае допълнителни увреждания на здравето й, настъпили в резултат на травмите от пътното произшествие, които увреждания не са били включени в обезщетението от 45 000 лв., присъдено на К. по наказателното дело срещу причинителя на ПТП. Обезщетението за имуществени вреди касае периода след 20. 5. 2005 г. до постановяване на първоинстанционното решение, като Кърджалийският окръжен съд е съобразил, че с присъда на наказателния съд от 20. 5. 2005 г. е отхвърлен искът на К. за имуществени разходи за лекарства и лечебни процедури. При определяне естеството и размера на вредите и сумите за компенсирането им, съдът се е позовал на писмените и гласни доказателства по делото, опитните правила и принципа за справедливост.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е, че в противоречие с практиката на ВКС и конкретно т. 10 на Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, въззивният съд е определелил началната дата за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от момента на началното увреждане, а не от момента на ексцеса – настъпване на допълнителните увреждания на ищцата, а при определяне на самото обезщетение е допуснал дублиране с вече присъденото обезщетение за първоначалните увреждания и страдания на ищцата, за които тя е била обезщетена по наказателното дело. Твърди се също, че е допуснато несъобразяване с т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, като решаващият съд не е взел предвид всички обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди.
Искането е частично основателно.
Задължителната съдебна практика, включваща постановления на Пленума на ВС и конкретно ППВС № 4/1975 г. предвижда, че вземането за обезщетение за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването и от този момент се дължи лихва върху новото обезщетение. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от ексцес при начална дата от момента на деликта – първоначалното увреждане. Допуснато е противоречие със задължителната съдебна практика, което е основание за касационно обжалване.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касация на въззивното решение относно размера на обезщетението за неимуществени вреди по съображения, че е допуснато дублиране с вече присъденото обезщетение за първоначалните увреждания и че размерът на присъдената сума не съответства на всички обстоятелства по делото, преценени поотделно и съвкупно. Въззивният съд се е позовал на чл. 272 ГПК и препратил към подробните мотиви на първоинстанционния съд относно вида и размера на допълнителните здравословни – физически и психически увреждания на ищцата. По тези въпроси окръжният съд е взел предвид заключения на комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психиатрично-психологическа експертиза, комплексна неврологично-психиатрична експертиза и непосредствени обяснения на вещите лица и обосновано е посочил допълнителните увреждания на ищцата, настъпили във връзка с първоначалните травми и поражения. Съдът е анализирал тяхното отделно и комплексно въздействие върху общото състояние на ищцата и съобразявайки опитните житейски правила е определил размера на обезщетението по справедливост. Не е допуснато нарушение на закона и задължителната съдебна практика, поради което няма основание за допускане на касация на въззивното решение относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Касационната жалба на [фирма] е насочена срещу въззивното решение и в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 32 052.10 лв.. В изложението за допускане на касация не са посочени конкретни правни въпроси, които дават основание за касационно обжалване на въззивното решение в тази част относно размера на сумата. Поставен е въпросът за началния момент на лихвата върху обезщетението, който въпрос правилно е разрешен от съда, като е взета предвид датата на произшествието – 8. 7. 2004 г., тъй-като обезщетението е за имуществените вреди, възникнали непосредствено от ПТП.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 26. 7. 2010 г. по гр. д. № 288/2010 г. В ЧАСТТА, с която е постановено заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди с начална дата 8. 7. 2004 г..
Указва на жалбоподателя [фирма] да внесе сумата 30 лв. за разглеждане на касационната жалба в посочената част, след което делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 288/2010 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: