О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София14.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 585 по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Ц. Ц. Д. чрез адв.П. Т. срещу определение № 7294 от 18.05.10г.по ч.гр.дело № 5207/10г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила определение от 7.10.10г.,постановено по гр.дело № 23105/07г.на СРС,66 състав за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете по чл.226 ал.3 вр.с ал.2 т.1 и чл.226 ал.3 вр.ал.1 т.1 КТ за периода 14.06.07г.-14.06.2014г.
В жалбата се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Приложени са копия от решения на състави на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявените осъдителни искове по чл.226 ал.3 вр.с ал.2 т.1 и чл.226 ал.3 вр.с ал.1 т.1 КТ са недопустими,тъй като не съществува право на ищеца да търси обезвреда на имуществени и неимуществени вреди за бъдещ период от време,когато за него няма възникнали такива вреди.
Настоящият състав като разгледа частната касационна жалба счита,че в нея не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос е изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване.Жалбоподателят е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които жалбоподателят евентуално би имал предвид. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.
В случая поставеният от жалбоподателя въпрос дължи ли се обезщетение по чл.226 КТ за период след предявяване на исковата молба е съществото на спора,а в случая въззивният съд не е разрешил матералноправния спор,а се е произнесъл по допустимостта на претенцията.В този смисъл посоченият материалноправен въпрос не сочи за наличие на общото основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол,а именно разрешен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и на даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,поради което не следва да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 7294 от 18.05.10г.,постановено по в.ч.гр.дело № 5207/10г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила определение от 7.10.10г.по гр.дело № 23105/07г.на СРС,66 състав за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете по чл.226 ал.3 вр.с ал.2 т.1 и чл.226 ал.3 вр.с ал.1 т.1 КТ за периода от 14.06.07г.до 14.06.14г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.