О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София 03.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 314 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Ж. С. И. срещу определение № 953 от 21.03.12г.по в.ч.гр.дело № 609/12г.на Окръжен съд – Пловдив,с което е потвърдено разпореждане № 5417 от 25.01.12г.по гр.дело № 24725/11г. на Районен съд – Пловдив за връщане на исковата й молба.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК въззивно определение. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,в което жалбоподателят се позовава бланкетно на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.В самото изложение се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че районният съд правилно е оставил без движение исковата молба за представяне на удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот,предмет на спора и вписване на исковата молба,като е предоставил едноседмичен срок за изпълнение на указанията.Изложени са съображения,че неизпълнението им в срок е основание за връщане на исковата молба,а по отношение на доводите за наличие на обективни пречки за снабдяване на ищцата с удостоверение за данъчна оценка е счел,че същата не е проявила процесуална активност за снабдяване със съдебно удостоверение,което да й послужи пред съответната администрация.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
В изложението към касационната жалба не е посочено кой е процесуалноправният въпрос,който е разрешен от въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото определя извод,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на посоченото бланкетно основание – чл.280 ал.1 т.3 ГПК/т.1 от ТР № 1 от 12.01.10г.по ТД№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/
Оплакванията за неправилност на определението не са относими към допустимостта на касационното обжалване, а представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 953 от 21.03.12г.,постановено по в.ч.гр.дело № 609/12г.на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.