2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 660
[населено място] 06.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1922 по описа за 2009 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Г. К. В. против решение № 166 от 17.07.07г.по в.гр.дело № 122/07г.на Л. окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 763 от 15.01.07г.по гр.дело № 1147/05г.на Л. районен съд.С него е отхвърлен предявения от Ц. Х. Н.,Х. А. В.,А. Я. В. и Г. К. В. иск против Н. В. К.,А. Й. В.,Ц. И. И.,П. Т. И.,Т. Б. И.,В. К. Ш.,С. М. Д.,В. С. Ш.,В. Г. Х. и В. В. Х. за признаване за установено по отношение на ответниците,че наследодателят на ищците –А. В. Н. е бил собственик на земеделски имот,описан в исковата молба.
Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Искането е за отмяна на решението.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността им по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното
За да отхвърли иска въззивният съд е приел,че ищците не са провели пълно и главно доказване на фактите,обуславящи правото на собственост на техния наследодател върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС.Установено било от нот.акт № 37/1930г.,че А. В. Н. е придобил чрез покупко-продажба процесната нива от 15.3 дка в м.”Б.”,землището на[населено място],цялата от 44.5 дка,при съседи,описани в нот.акт.Към заявлението по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ било приложено само удостоверение № 236 от 16.09.91г.на ТКЗС-Г.,удостоверяващо записани на името на А. Н. ниви 31.30 дка и лозя 2.80 дка ,без да са индивидуализирани,поради което е първоначалното решение на ПК-Л. от 1994г.тези имоти са признати за възстановяване с план за земеразделяне.Процесният имот бил включен допълнително в заявлението пред ОСЗГ наред с други имоти,с посочени граници на претендираните земеделски земи.Според съда същите не са трайни белези по смисъла на чл.18а от ППЗСПЗЗ- топографски елементи,като слогове,пътища,огради,трайни насаждения,брегови линии на водни течения и водни площи,оврази,дерета и др.подобни.Липсвали и данни за наличие на хипотезата на чл.18 б от ППЗСПЗЗ за установяване на старите реални граници на имота.Направен е извод,че спорният имот,заснет на скицата под № 070024,попадащ върху имотите на ответниците,не може да се идентифицира с имота,заявен за възстановяване от ищците,в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице от назначената техническа експертиза.
Неправилно въззивният съд е приел,че се касае до спор с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и е отхвърлил иска на жалбоподателите като неоснователен.Съдът е приел,че жалбоподателите не са установили,че праводателят им е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС,поради което да е възникнало и правото му да бъде възстановена собствеността.Съгласно дадените в ТР № 1/97г.на ОСГК на ВКС задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии / сега ОСЗГ/по чл.18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие ,което се разпростира както по отношение на обекта,така и по отношение на субектите на собствеността.В случая от заключението на техническата експертиза е установено,че претендираният от ищците имот попада в зона за възстановяване с план за земеразделяне и върху имотите на ответниците,които са им възстановени с решения на ОСЗГ-Л.,чийто последици следва да бъдат зачетени.Съдът е този,който с оглед твърденията на ищеца следва да определи какво е правното основание на иска му и по какъв ред следва да бъде разгледан същият.Спорът между страните в случая не е за правото на собственост към минал момент,а за допусната евентуално грешка при изработването на плана за земеразделяне,поради което за жалбоподателите – ищци не е налице правен интерес от търсената с иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ защита.Спорът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ съществува,когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент-образуването на ТКЗС и то във връзка с евентуалното му възстановяване.В случая преценката на твърденията на ищеца и на доказателствата сочи,че правата на жалбоподателя се засягат по-скоро от грешки в административен акт – плана за земеразделяне,поради което ищците нямат правен интерес от търсената защита с иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.Процесуалната допустимост на иска или легитимацията на страната,която го предявява- наличието на правен интерес-е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки,за които съдът следи служебно.Иск,предявен от лице,което няма правен интерес е процесуално недопустим и не може да бъде разгледан по същество.Ако е налице административен спор,то той подлежи на разглеждане по друг ред,не от гражданския съд в производство по чл.14 ал.4 ЗДПЗЗ.По тези съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК/отм./Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира,че обжалваното решение ,с което е разгледан по същество и отхвърлен иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,е недопустимо и следва да се обезсили,а производството по иска да се прекрати.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 166 от 17.07.07г.на Л. окръжен съд,постановено по гр.дело № 122/07г.и оставеното с него в сила решение № 763 от 15.01.07г.на Л. районен съд по гр.дело № 1147/05г.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска,предявен от Ц. Х. Н.,Х. А. В.,А. Я. В.,Г. К. В. като наследници на А. В. Н. за признаване за установено по отношение на Н. В. К.,А. Й. В.,Ц. И. И.,П. Т. И.,Т. Б. И.,В. К. Ш.,С. М. Д.,В. С. Ш.,В. Г. Х. и В. В. Х.,че към момента на образуване на ТКЗС А. Н. е притежавал правото на собственост върху земеделски имот,представляващ нива от 15.300 дка,находяща се в местността „Б.”, землище на [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.