О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София 24.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 27 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. К. чрез пълномощник адв.Д. Б. срещу решение № 1679 от 25.10.12г.,постановено по гр.дело № 2035/12г.на Софийски апелативен съд.С него е обезсилено решение № 9722 от 15.02.12г.по гр.дело № 9229/09г.на Софийски градски съд в частта,с която са отхвърлени исковете на същата страна за прогласяване на договор за продажба от 20.10.2000г.,обективиран в нот.акт № ,н.д.№ г.на Нотариус К. Б. като симулативен,евентуално за неговото унищожаване поради измама и производството в тази му част е прекратено.В останалата му част,с която са отхвърлени исковете на А. К. срещу В. Ц. за прогласяване нищожността на договор за продажба от 12.08.08г.,обективиран в нот.акт № г. и срещу В. Ц. и В. М. за прогласяване нищожността на договори за продажба от 8.09.08г.,обективирани в нот.акт № г.и нот.акт № г.,решението е потвърдено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба В. М. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Неоснователен е аргументът на жалбоподателката,че въпросът” кои са надлежните доказателствени средства за установяване привидността на сключена правна сделка,когато ищецът не е бил страна по сделката,чиято привидност се цели да бъде установена”е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.Не е налице твърдяното противоречие с приложеното решение № 299 от 10.04.09г.по гр.дело № 1633/08г.на ІV го.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК, в което е прието ,че след като ищецът не е страна по продажбата,той може да доказва привидността й с всички доказателствени средства.Но доказателствената тежест е за него – което означава,че за да бъдат приети твърденията му за установени,трябва да е изключено всяко съмнение за противното.В случая е прието,че твърдяната персонална симулация не е доказана.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът” представената по делото декларация от страна на продавача прави ли вероятна симулацията”се отнася до преценката на доказателства от въззивния съд,която може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Поставените въпроси : какъв е броя и предмета на предявените искове,каква е правната им квалификация и във връзка с броя,предмета и квалификацията им кои са допустимите доказателствени средства за установяване твърденията на страните,не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Липсва обосноваване на необходимостта да бъде даден отговор на тези въпроси,който да е значим за развитието на правото.Няма неяснота или непълнота относно правилата за определяне броя и предмета на предявените искове и за определяне на правната им квалификация,както и по тези въпроси има трайна съдебна практика.Въззивният съд не се отклонил от съдебната практика,тъй като е съобразил броя и предмета на предявените искове,както и точно е квалифицирал спорното материално право.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1679 от 25.10.12г., постановено по гр.дело № 2035/12г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.