О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1517
гр.София, 05.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1250 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.06.2009г. по гр.д. № 211 / 2009г. на Хасковски ОС, с което е отхвърлен предявения от В. А. Я. иск с правно основание чл.213, ал.1 КТ.
Жалбоподателят – В. А. Я. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът-О. Х. не взема становище по спора.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от В. А. Я. иск с правно основание чл.213, ал.1 КТ за сумата 21954,92 лева, представляваща обезщетение за недопускане на работа като “касиер –счетоводител” в ответната община за времето от 01.01.2004г. до 20.08.2008г. и за сумата 1 475, 57 лева лихви за забава. Съдът е приел, че правото на ищеца на защита с оглед разпоредбата на чл.358, ал.1, т.1 КТ е погасено по давност за времето от 01.01.2004г. до 01.01.2007г. Съдът е установил, че исковата молба е постъпила в съда на 03.09.2008г., а правото на жалбоподателя да се върне на работа е възникнало на 14.11.2003г., като с влязло в сила решение от 20.06.2008г. по гр.д. №221/2008г. на Хасковски ОС му е било присъдено обезщетение за времето от 14.11.2003г. до 31.12.2003г., поради което съдът е приел, че новото му право на обезщетение за недопускане на работа е възникнало от 01.01.2004г. Съдът е приел за установено, че за времето от 02.01.2007г. до 20.08.2008г. претенцията на жалбоподателя е неоснователна, тъй като не е доказал, че не е допускан на работа в ответната община.
В изложението към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с въззивното решение е разрешен процесуален въпрос, а именно за необходимостта да бъдат обсъдени всички доказателства в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 ГПК, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото. Представя решение от 30.11.2001г. по гр.д. №276б/2000г. ВКС, касаещо прекратяването на трудовото правоотношение, а не дължимостта на обезщетение за недопускането на работа и определение от 28.11.2008г. по гр.д. №2947/2008г. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение отново относимо към преценката за формата на прекратяване на трудовото правоотношение.
С обжалваното решение съдът действително се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за делото, а именно относно необходимостта да анализира всички събрани по делото доказателства в съвкупност. Приложение разпоредбата на чл. 235 ГПК е съществен процесуален въпрос, който има отношение към правилността на решението. Приложената към жалбата съдебна практика по този въпрос не е в противоречие с процесуалните действия на въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства, които имат отношение към правно релевантните факти. Обстоятелството, че изводите на съда при преценка на фактите не съвпадат с преценката на жалбоподателя, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 235 ГПК и е налице основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
В случая жалбоподателя се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което основание за допустимост на касационното обжалване не е налице, тъй като както се посочи по въпроса за преценката на доказателствата при решаване на даден спор съдебната практика е утвърдена и непротиворечива, т.е. не се налага преодоляване на неправилна практика, а няма и такива конкретни доводи в изложението. Разбирането на жалбоподателя за значението на въпроса за приложението на чл. 235 ГПК за точното прилагане на закона не съответствува на вложеното от законодателя съдържание на това основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че не следва да бъде присъдено обезщетение за недопускане на работа, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на решение от 11.06.2009г. по гр.д. № 211 / 2009г. на Хасковски ОС по жалба на В. А. Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: