3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр.София, 08.03.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1516 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.05.2010г. по гр.д.№1495/2009г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените срещу В. И. искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Жалбоподателката В. И. П. поддържат, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като провери за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение съдът, като е отменил решение от 30.07.2008г. по гр.д.№7947/2005г. На Софийски РС, е осъдил В. И. да заплати на В. Д. сумата 3 491,12 лева обезщетение за времето от 01.09.2000г. до 30.09.2005г., за ползване на съсобствен апартамент, както и да заплати същата сума и на И. И., за ползването на същия апартамент за същия период, на основание чл.31, ал.2 ЗС. Съдът е констатирал, че в хода на процеса е починал ищецът И. К., и на негово място като страна са конституирани наследниците му –В. Д. –съпруга и И. К.-син. Установено е по делото, че с покана от 14.06.1999г. И. К. е поискал от В. И. да му заплаща по 150 лева обезщетение за това, че ползува съсобствения им апартамент, както и че с решение от 28.12.2001г. по гр.д.№4222/1999г. на Софийски РС е допусната делба между И. К. и В. И. на процесния апартамент, при равни дялове. Прието за установено по делото е също така, че с решение от 08.10.2004г. е извършена делба и процесния съсобствен апартамент на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е поставен в дял на В. И., както и че до този момент жилището не е ползвано от И. К.. При така установените факти съдът е приел, че за всеки от наследниците му съобразно изслушана експертиза се дължи обезщетение от по 3 491,12 лева.
В изложението за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос, а именно за разпределението на доказателствената тежест/чл.127 ГПК-отм./ при искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 09.06.2004г. по гр.д.№44/2004г. на ВКС, в което е прието, че всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си права, решение от 14.07.2004г. по гр.д№782/2003г. на ВКС и решение от 08.06.2005г. по гр.д.№ 935/2004г. на ВКС, в които е дадено решение в същия смисъл. в същия смисъл
При тези данни по делото настоящия съдебен състав на ВКС-четвърто г.о. намира, че не са налице основанията предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. На поставения за разглеждане процесуален въпрос към настоящия момент е даден отговор и в задължителната практика на ВКС, в постановените по реда на чл.290 ГПК решения – от 07.07.2010г. по гр.д.№231/2009г. на ВКС, от 15.11.2010г. по гр.д.№695/2009г. на ВКС и от 05.01.2011г. по гр.д.№727/2009г. на ВКС. В същата е прието, че всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, като установява обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. В случая за да се уважи искова претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът следва докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ от насрещната страна и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другият съсобственик, в какъвто смисъл е и даденото разрешение на процесуалния въпрос от въззивния съд в обжалваното решение и в представяните към жалбата решения на състави на ВКС. Ако съдът е преценил неправилно събраните по делото доказателства и е допуснал грешка при формиране вътрешното си убеждение поради нарушаване на логически, опитни или научни правила, то ще е налице необоснованост на съдебният акт която не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тя е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само ако преди това обжалване бъде допуснато.
Ето защо не е налице разрешаване на процесуалния въпрос в противоречие с практиката на ВКС, нито е налице противоречиво разрешаване на същия от съдилищата, което да налага допускане на касационното обжалване, за да се извърши тълкуване на правната норма с цел уеднаквяване на нейното прилагане от съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.05.2010г. по гр.д.№1495/2009г. на Софийски градски съд, по жалба на В. И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: