3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1212
София, 30.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4566/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение по въззивно гражданско дело № 115/2013 г. на Варненския окръжен съд. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, две решения на състави на ВКС и Тълкувателно решение № 3/16. 01. 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, С. Т. от [населено място] счита, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество, касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският районен съд с решение от 24. 09. 2012 г. по гр. д. № 4298/2012 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на С. Т., извършено със заповед от 13. 02. 2012 г. на Директора на „Поделение Товарни превози” Горна О., възстановил Т. на длъжността „Ръководител търговска експлоатация” в [фирма] – София и осъдил същото дружество да й заплати сумата 4085,76 лв. обезщетение за оставане без работа за шест месеца от 16. 02. до 16.08. 2012 г., със законната лихва. Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 12. 02. 2013 г. по гр. д. № 115/2013 г., е потвърдил решението на районния съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Т. и тя е възстановена на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител търговска експлоатация”. С въззивното решение е потвърдено частично, до размер на сумата 1361,92 лв., първоинстанционното решение, с което е осъдено [фирма] да заплати на Т. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, отменено е първоинстанционното решение в останалата част за разликата над сумата 1361,92 лв. до присъдените 4085,76 лв. и е отхвърлен иска на Т. за разликата над сумата 1361,92 лв. до размер на сумата 4085,76 лв. Решаващият извод на съда за незаконност на уволнението на Т. е неправилно извършен подбор, изразяващ се в несъответствие на оценките, определени от комисията по подбора, на действителните професионални качества и квалификация на ищцата.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС – приложените две решения на състави на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГК. В изложението са поставени три въпроса, по които, според жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика: може ли работодателят по своя преценка да определи тежестта на законовите критерии за подбор, като предвиди различен количествен израз в точки на отделни показатели; съществува ли задължение за работодателя да посочи критериите за оценка при извършване на подбор; налице ли е незаконосъобразен подбор, ако работодателят е определил подлежащите на съкращаване работници при съобразяване с обективните данни за притежаваните от тях качества и умения за работа.
Искането за допускане на касация по така постановените въпроси е неоснователно, тъй-като решаващите изводи на въззивния съд не е произтичат от разрешаването на тези въпроси. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че е налице несъответствие между действителните професионални качества и умения на ищцата Т. и дадената от комисията за подбор оценка „ 4 точки” при въможни 20 точки. Съдът точно е приложил постановките на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, че при оспорване от уволнения работник или служител на истинността на оценките, удостоверени в протокола на съответната комисия, за работодателя възниква задължението за пълно доказване на така отразените обстоятелства чрез разпит на свидетели и други доказателствени средства. По настоящото дело работодателят не е осъществил такова доказване. Въззивният съд е констатирал, че посочената от него свидетелка В. не е установила действителните трудови качества и способности на ищцата, защото няма впечатления от нейната работа. Същевременно свидетелката П., посочена от ищцата дава показания, че Т. е изпълнявала качествено възложената й работа и не е допускала грешки.
Крайният извод на съда, който е предопределил изхода на спора по делото, е констатацията, че работодателят не е направил обективна и вярна оценка на действително притежаваната от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на възложената й работа и се е позовал на незаконно извършен подбор. Изводът на съда е доказателствен, не представлява разрешаване на правен въпрос и не може да бъде основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12. 02. 2013 г. по гр. д. № 115/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. В. Т. от [населено място] сумата 300 /триста/лева разноски по делото за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: