О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр.София, 22.07.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4629 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.4 ГПК.
Обжалвано е определение от 10.04.2013г. по гр.д.№418/2013г. на АС Пловдив, с което е потвърдено определение от 20.02.2013г. по гр.д.№227/2012г. на ОС Смолян за оставяне без уважение на искане за изменение на определение в частта му относно присъждането на разноски.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да бъде отменено като му бъдат присъдени исканите разноски.
Ответницата Р. А. Н. в писмено становище поддържа, че касационното обжалване е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира частната жалба за недопустима, тъй като съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване онези въззивни определения, които са постановени по дела, по които крайният акт не би подлежал на касационно обжалване. В случая с определение от 21.01.2013г. по гр.д.№227/2012г. ОС Смолян е прекратил производството по иска на Н. Д. и Р. Н. срещу [фирма] с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Това определение на първоинстанционноия съд е влязло в сила като необжалвано. Поискано е молба от 30.01.2013г. неговото изменение с оглед присъждане разноски в размер на 2400 лева на И.” Е. и това искане с определение от 20.02.2013г. е оставено без уважение. Последното е обжалвано пред въззивния съд, който го е потвърдил с обжалваното пред настоящата инстанция определение.
С оглед на така установените факти настоящия състав намира, че проверката на законосъобразността на това последното определение не подлежи на касационен контрол, независимо че в него неправилно е посочено обратното, тъй като не подлежат на касационно обжалване онези въззивни определения, които са постановени по дела, по които няма постановено решение на въззивен съд, което да подлежи на касационен контрол/ по арг. от чл.274, ал.4 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И.” Е. срещу определение от 10.04.2013г. по гр.д.№418/2013г. на АС Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: