2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1355
София, 21.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 582/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. Й. от [населено място] е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 2/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, приложил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на различни съдилища.
Ответникът М. [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кърджалийският окръжен съд, с въззивно решение от 09. 02. 2012 г. по гр. д. № 2/2012 г., е отменил решение на Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1280/2011 г. и постановил решение по съществото на делото, като отхвърлил исковете на В. Й. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 29/04. 08. 2011 г. на изпълнителния директор на М. [фирма], за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност „инженер технолог хранително вкусова промишленост” и заплащане на обезщетение в размер на 1 156.50 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Окръжният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на Й. е законосъобразно поради несъвместимост по чл. 107а, т. 2 КТ да заема длъжността в М. „Д-р Ат. Д.”, след като едновременно е изпълнителен директор и член, както и управител на търговско дружество. Посочено е, че решението на работодателя за въвеждане на тези ограничителни изисквания в длъжностната характеристика е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Доводите на ищеца за нарушаване на закрилата по чл. 333 КТ, че във връзка със заболяването му е било необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда за неговото уволнение, въззивният съд е оставил без уважение, тъй-като тази закрила не се отнася за уволнение по чл. 330, ал. 2 КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят се позовава на приложените към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдебни решения, с които е прието, че разпоредбата по чл. 107а, ал. 1 КТ се прилага по отношение на лица, постъпващи или заемащи работа в държавната администрация, а по настоящото дело ответникът – работодател е търговско дружество.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване на въззивно решение се допуска по материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, ако са налице предпоставките на т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Определящо е изискването за произнасяне на въззивния съд по конкретния правен въпрос. В случая Кърджалийският окръжен съд не се е произнесъл по въпроса, поставен от жалбоподателя дали чл. 107а, ал. 1 КТ е приложим и спрямо лица, които са извън държавната администрация и работят в търговски дружества, и е процедирал правилно, защото не е бил сезиран с този правен въпрос.
От исковата молба на ищеца, разпореждането от 17. 09. 2011 г. на Кърджалийския районен съд, съдържащо доклада по чл. 146 ГПК е ограничен обхвата на спорния предмет – да се установи заболяването на ищеца от „захарен диабет”, обстоятелството на разрешен отпуск по болест при връчване на уволнителната заповед и че е уведомил работодателя за тези обстоятелства, да се установи от страна на работодателя, че е въвел тези изисквания в длъжностната характеристика на ответника. Съгласно чл. 147 ГПК първоинстанционният съд е ограничен до разрешаване на посочените правни въпроси, още повече като се има предви, че и в последното съдебно заседание на 25. 10. 2011 г. в първата инстанция, не са поставени от страните други спорни въпроси. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство не могат да се твърдят нови обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство. Така въпросът за незаконност на уволнението, поради обстоятелството, че изискванията по чл. 107а, ал. 1 КТ се отнасят само до лица на работа в държавната администрация, е извън предмета на спора по настоящото дело, защото не е заявен от ищеца по надлежния ред и по този въпрос няма произнасяне от въззивния съд. При липса на произнасяне по поставения въпрос няма база за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09. 02. 2012 г. по гр. д. № 2/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд по жалбата на В. Й. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: