О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр.София, 26.03.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.12.2008г. по гр.д. №2853 / 2007г., с което Софийски ГС, като е отменил решение от 06.07.2007г. по гр.д. № 23968/2006г. на РС- София, е уважил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят “ ПОДДЪРЖА, ЧЕ С ОБЖАЛВАНОТО РЕШЕНИЕ Е СЪДЪТ СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ ПО МАТЕРИАЛНОПРАВЕН И ПРОЦЕСУАЛЕН ВЪПРОС, КОИТО СА РАЗРЕШЕНИ ОТ СЪДА В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ТРАЙНАТА ПРАКТИКА НА ВКС, РАЗРЕШАВАНИ СА ПРОТИВОРЕЧИВО ОТ СЪДИЛИЩАТА И СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОЧНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА И РАЗВИТИЕТО НА ПРАВОТО. МОЛИ ДА БЪДЕ ДОПУСНАТО КАСАЦИОННОТО ОБЖАЛВАНЕ И ДА СЕ ОТМЕНИ ОБЖАЛВАНОТО РЕШЕНИЕ КАТО НЕПРАВИЛНО.
Обжалвано е и решение от 01.07.2009г.по гр.д. №2853 / 2007г., с което Софийски ГС е оставил без уважение молба за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 22.12.2008г. по гр.д. №2853 / 2007г. на Софийски ГС. Жалбоподателите Ч. В. Х. и Д. Х. Г. поддържат, че с това решение съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и молят да се допусне касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 06.07.2007г. по гр.д. № 23968/2006г. на РС- София, е обявил за окончателен предварителни договори от 14.07.2006г., по силата на които “Е ОБЕЩАЛО ДА ПРОДАДЕ НА Ч. В. Х. И Д. Х. Г. ДВЕ АТЕЛИЕТА В ГР. С., КАТО Е ЗАДЪЛЖИЛ ПОСЛЕДНИТЕ ДА ЗАПЛАТЯТ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА СУМИ ОТ 22 497 ЕВРО И 11 862 ЕВРО. СЪДЪТ Е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ МЕЖДУ СТРАНИТЕ НА 14.07.2006Г. СА СКЛЮЧЕНИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДОГОВОРИ ЗА ПРОДАЖБА НА ПРАВО НА СТРОЕЖ И ТАКИВА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ СТРОИТЕЛСТВОТО НА ДВЕ АТЕЛИЕТА, ПОРАДИ КОЕТО ВОЛЯТА НА СТРАНИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ТЪЛКУВА ВЪВ ВЗАИМНА СВЪРЗАНОСТ НА ДВАТА ДОГОВОРА СЪГЛАСНО ЧЛ.20 ЗЗД. ТЪЛКУВАЙКИ ТОЧНАТА ВОЛЯ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ Е ПРИЕЛ, ЧЕ Е СКЛЮЧЕН ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ПРОЦЕСНИТЕ АТЕЛИЕТА, КАТО Е ПОСТАНОВИЛ ЗАПЛАЩАНЕ НА НЕИЗПЛАТЕНАТА ЧАСТ ОТ ДОГОВОРЕНАТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ ЦЕНА – ЗА ЕДНОТО 22 497 ЕВРО И ЗА ДРУГОТО 11 862 ЕВРО. СЪДЪТ Е ПРИЕЛ, ЧЕ ЗАВЪРШВАНЕТО ИМ В ХОДА НА ПРОЦЕСА ПРАВИ ДОПУСТИМО ИЗМЕНЕНИЕТО НА ИСКА ОТ ТАКЪВ ЗА ОБЯВЯВАНЕ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА ПРАВО НА СТРОЕЖ, В ТАКЪВ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ВЕЧЕ ИЗГРАДЕНИТЕ ОБЕКТИ И С РЕШЕНИЕ ОТ 01.07.2009Г.НЕ Е УВАЖИЛ МОЛБА ЗА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В ОСНОВНОТО РЕШЕНИЕ, ТЪЙ КАТО Е ПРИЕЛ ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ТАКАВА.
Жалбоподателят “ ПОДДЪРЖА, ЧЕ С ОБЖАЛВАНОТО РЕШЕНИЕ Е СЪДЪТ СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ ПО МАТЕРИАЛНОПРАВЕН И ПРОЦЕСУАЛЕН ВЪПРОС, КОИТО СА РАЗРЕШЕНИ ОТ СЪДА В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ТРАЙНАТА ПРАКТИКА НА ВКС, РАЗРЕШАВАНИ СА ПРОТИВОРЕЧИВО ОТ СЪДИЛИЩАТА И СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОЧНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА И РАЗВИТИЕТО НА ПРАВОТО. ПОДДЪРЖА, ЧЕ МАТЕРИАЛНОПРАВНИЯ ВЪПРОС Е ЗА ЛИПСАТА НА ПРЕДМЕТ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОГОВОР, КОЙТО Е ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРАВО НА СТРОЕЖ, А ТО ВЕЧЕ Е РЕАЛИЗИРАНО, ПОРАДИ КОЕТО СЪЩИЯТ КАТО НИЩОЖЕН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБЯВИ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН. ИЗЛАГА СЪОБРАЖЕНИЯ, ЗА ТОВА, ЧЕ РЕШЕНИЯ ОТ ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ПРОЦЕСУАЛЕН ВЪПРОС Е ЗА ДОПУСТИМОСТТА НА РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЕНО ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК. ПРЕДСТАВЯ РЕШЕНИЕ ОТ 21.02.2000Г. ПО ГР.Д. №1276/99Г. НА ВКС, В КОЕТО Е ПРИЕТО, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДОГОВОРА ДА ИМА СМЕСЕН ХАРАКТЕР – ЗА ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМИ ИМОТ И ИЗРАБОТКА И РЕШЕНИЕ ОТ 06.06.2007Г. ПО ГР.Д. №496/2006Г. НА ВКС, ИМАЩО ЗА ПРЕДМЕТ СПОР С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.59 ЗЗД И НЕОТНОСИМО КЪМ НАСТОЯЩИЯ СПОР.
Жалбоподателите Ч. В. Х. и Д. Х. Г. поддържат, че с решението за поправка на очевидна фактическа грешка съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и молят да се допусне касационно обжалване, а именно относно пределите, в които съдът може да се произнесе при наличието на искане за поправка на очевидна техническа грешка в решението. Представят решения на ВКС, в които е застъпено разбирането, че очевидната фактическа грешка е налице когато съдът е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива своите изводи, които е направил в мотивите, във връзка с правния спор между страните.
По поставения от жалбоподателят “ МАТЕРИАЛНОПРАВЕН ВЪПРОС ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ИЗХОДА ПО ДЕЛОТО ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА СКЛЮЧЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРЕДМЕТ НА СЪЩИЯ ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД НЕ СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ В РЕШЕНИЕТО СИ В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ТРАЙНАТА ПРАКТИКАТА НА ВКС, ИЗРАЗЕНА И В П№6/1974Г. НА ВС, ИЗИСКВАЩА И ПРИ ПРАВООТНОШЕНИЯ ОТ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР, СЪДЪТ ДА НЕ СЕ ОСВОБОЖДАВА СЪДА ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ИЗТЪЛКУВА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ВОЛЯ НА СТРАНИТЕ СЪОБРАЗНО ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ.20 ЗЗД. ИМЕННО ТЪЛКУВАЙКИ ТОЧНАТА ВОЛЯ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ Е ПРИЕЛ, ЧЕ ДОГОВОРЪТ ИМА ПРЕДМЕТ И Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е налице противоречие между разрешения с обжалваното решение правен въпрос и влязло в сила решение на друг съд постановено по идентичен правен спор. От поставеното от жалбоподателя решение на ВКС е дадено разрешение именно в смисъла и на обжалваното решение, че в предварителният договор може да има договаряне по различни въпроси и при обявяването му за окончателен следва да се търси действителната воля на страните, както е приел и въззивният съд. Съдът е приел, че условията за действителност на всеки договор са условията за действителност и на предварителния и че предварителният договор трябва да съдържа всички съществени елементи на окончателния, защото в противен случай правото да се иска сключване на окончателен договор не би могло да се търси по съдебен ред.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не се сочи погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот се даде ново тълкуване на разпоредбите касаещи преценката за действителността на един предварителен договор.
В стадия на селектиране на касационната жалба не съществуват и предпоставки решението да се счете за недопустимо, като постановено по недопустим иск каквото твърдение е направено в изложението на жалбоподателя “
По поставения от жалбоподателите Ч. В. и Д. Х. процесуален въпрос от значение за изхода по дело с искане за поправка на очевидна фактическа грешка относно пределите, в които съдът може да се произнесе по него не е налице основание за допускане на касационно обжалване при приложение разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая съдът е приел, че липсата на преценка на някои доказателства не съставлява ли основание за допълване на решението по реда на чл.192 ГПК/отм./, след като е отразил в диспозитива на решението си точно своята формирана воля относно цената на едното от ателиетата, приемайки че тя е в размер на 22 497 евро. Поддържаното от тези жалбоподатели твърдение в молбата за поправка на решението, че съдът не е взел предвид при постановяване на решението направено от тях плащане от 10 240 лева действително не касае порок на решението, който може да бъде отстранен по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./. Правният въпрос от значение за изхода на делото не е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановлания на Пленум на ВС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Ч. В. и Д. Х. и на основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В представените към жалбата решения е застъпено разбирането, че очевидна фактическа грешка е налице, когато допуснатата грешка в диспозитива на решението не е резултат от формирането на волята на решаващия съд по спорния предмет. В този смисъл е и даденото разрешение в обжалваното решение на въззивния съд и не е налице друго влязло в сила решение на съд, в което да е дадено разрешение на по идентичен процесуален въпрос. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването съдът може да се произнесе с решение по искане за поправка на очевидна фактическа грешка не е налице неточно прилагане на закона, което да е довело до създаване на правило, различно от установеното в закона, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не се налага да се дадат и нови правни разрешения по прилагането на процесуалния закон, предизвикани от новонастъпили обществени условия с цел да се осигури развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 22.12.2008г. по гр.д. №2853 / 2007г. на Софийски ГС по жалби на “ А. БИЛД АП” ООД, Ч. В. Х. и Д. Х. Габровска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: