2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
София, 14.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 738/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. К. Р. от[населено място] е подала касационна жалба срещу решение на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 641/2009 г. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът З. С. К. от[населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Шуменският районен съд, с решение от 9. 6. 2006 г. по гр. д. № 100/2006 г. е прекратил брака на страните по делото, като дълбоко и непоправимо разстроен и одобрил постигнатото между тях споразумение, като родителските права върху детето им С. се предоставят на майката, а на бащата З. К. е определен режим на лични контакти с детето С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване и за един месец през лятото, когато майката не ползва платен отпуск. По искане на майката В. Р., Шуменският районен съд, с решение от 15. 7. 2009 г. по гр. д. № 3176/2009 г. е изменил режима на лични отношения и постановил личните контакти на бащата и детето да бъдат всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 14 часа, в присъствието на майката. Решението е отменено от Шуменският окръжен съд с въззивно решение от 19. 12. 2009 г. и е отхвърлен искът на В. Р. за изменение на режима на лични контакти на З. К. с детето С., постановен с решението по гр. д. № 100/2006 год.. Решаващият съд е приел, че интересите на детето не налагат промяна на режима на лични отношения с бащата, предвиден в бракоразводното решение. Отчетено е, че няма данни за липса на добри родителски и възпитателски качества на бащата и за пълноценното личностно изграждане на детето е необходимо то да опознае и общува с двамата родители, което е възможно при редовни и пълноценни контакти с бащата.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС и конкретно Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС.
Искането е необосновано.
Задължителната съдебна практика, вкл. Постановление № 1/1974 год. предпоставят като основание за изменение на режима на лични отношения между детето и родителя, защита на интересите на детето. От този принцип, заложен в СК и възприет в съдебната практика, се е ръководил въззивният съд, като е направил изчерпателна преценка на доказателствата по делото и е мотивирал извода си, че детето С., роден през 2003 г. има нужда от пълноценни контакти с баща си, при когото не живее, така както те са определени с решението от 9. 6. 2006 год.. Съдът е обсъдил конкретните данни по делото за силна чувствителност на детето към промени, за психологическа лабилност, за притеснения от срещи с бащата, но е взел предвид и косвените данни по делото, че тези прояви до известна степен се дължат на внушения от страна на майката. Крайният извод на съда, че с оглед правилното развитие и пълноценно възпитание на С., момче на седем години, е необходимо да бъдат продължени контактите с баща му, определени с бракоразводното решение, не представлява разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19. 12. 2009 г. по гр. д. № 641/2009 г. на Шуменския окръжен съд по жалбата на В. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: