3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 276/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК и производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С. М. Д. от [населено място] е подал касационна жалба вх. № 415/04. 01. 2012 г. против решение на Софийския градски съд по гр. д. № 13060/2010 г. и частна жалба вх. № 114582/13. 12. 2011 г. против определение, постановено на 27. 10. 2011 г. от същия съд по същото дело.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбите.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Д. против ответника за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед от 20. 01. 2003 г., възстановяване на длъжността „юрисконсулт” в Е. София област – клон Благоевград и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Софийският районен съд с решение от 21. 01. 2009 г. по гр. д. № 1492/2003 г. е уважил първите два иска и частично иска за обезщетение по чл. 225 КТ за сумата 969.17 лв., като го отхвърлил за разликата до размер на сумата 2 466.80 лв. Решението е постановено на основание чл. 193, ал. 2 КТ без да се разглежда спора по същество, тъй-като е прието, че работодателят не е доказал да е изпълнил задължението си да поиска обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и това искане да е достигнало до ищеца. Софийският градски съд, с въззивно решение от 12. 07. 2011 г. по гр. д. № 13060/2010 г. е отменил решението на районния съд и отхвърлил исковете на Св. Д.. Въззивният съд е приел, че работодателят е спазил закона – чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание е поискал обяснения от ищеца, издал е мотивирана заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено. Съдът е приел, че неявяването на работа от Д. за продължително време – от 12. 12. 2002 г. до 06. 01. 2003 г. представлява тежко нарушение и наложеното дисциплинарно наказание е съответно на това нарушение.
Касационната жалба на Д. съдържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като излага доводи, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за спазване на чл. 193, ал. 1 КТ е в противоречие на съдебната практика. Жалбоподателят се позовава на приложените към касационната жалба решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, решения на касационния съд по ГПК /отм./ и решение на окръжен съд. Искането е основателно. С посочените решения е прието, че работодателят е изпълнил изискването по чл. 193 ал. 1 ГПК, когато е поискал обяснения от работника или служителя, но по вина на същия, те не са били дадени – чл. 193, ал. 3 КТ. В решение № 137/02. 03. 2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по чл. 290 ГПК, е прието, че когато обясненията на работника или служителя не са била дадени по негова вина, т. е., когато работодателят е бил поставен в невъзможност да поиска обясненията, защото работникът по различен начин е осуетил възможността, изявлението на работодателя да достигне до него, не се прилага разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ. Посочено е в решението, че преценката дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения зависи от обстоятелствата на всеки конкретен случай. В решение по гр. д. № 374/2009 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че писмените граждански волеизявления пораждат действие с достигането им до адресата по арг. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД. С оглед на тази съдебна практика въззивният съд по настоящото дело е допуснал различно произнасяне по въпроса за приложението на чл. 193, ал. 2 и ал. 3 КТ. Първата разпоредба визира случаите когато липсва изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя, както е в настоящия случай. Втората посочена разпоредба изключва предходната, когато липсата на изслушване и обяснения е по вина на работника или служителя. Градският съд се е произнесъл само по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, като е взел предвид отправеното писмено искане от работодателя, но не се е занимал с приложението на чл. 193, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съдът е посочил, че не може да се вмени във вина на работодателя, че пощенският служител не е предал пратката лично на Д., но законът не свързва липсата на обяснения с вина на работодателя, а с вина на работника. В противоречие на съдебната практика и на закона, решаващият съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, че липсата на обяснения от Д. се дължи на неговото виновно поведение. От страна на жалбоподателя е налице искане за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за прилагане по аналогия на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК/отм./ относно начина на връчване на пощенска пратка, на която аналогия се е позовал градският съд, като е приел, че пощенската пратка е връчена надлежно на Д., след като обратната разписка № 137/10. 01. 2003 г. съдържа подпис на лице и то е отбелязано като пълномощник на Д. в съответната бланковата графа. В изложението /жалбата/ за допускане на касация е заявено, че аналогията е недопустима тъй-като в Общите условия на универсалните пощенски услуги и парични преводи, извършвани от [фирма] са подробно описани правилата за изпращане и връчване на пощенски пратки, не е налице липса на регламентация, която да обоснове прилагането на други норми по аналогия. Касационният съд счита искането за основателно, тъй-като възприетата от въззивния съд аналогия относно редовността на връчването на пощенската пратка с искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 ГПК, е въпрос с решаващо значение за спора по делото, който касае точното прилагане на закона. По този въпрос няма конкретна съдебна практика, което предполага нуждата от практическо развитие на института на аналогията.
По изложените съображения касационният съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за приложението на чл. 193, ал. 3 КТ, че предмет на конкретно доказване за всеки отделен случай е вината на работника или служителя, когато неговите обяснения не са били изслушани или дадени и да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на аналогията – прилагането спрямо конкретни фактически обстоятелства и взаимоотношения на правни норми, които не ги регламентират, ако за тези фактически състави са налице специално създадени правила.
Касационният съд счита за основателна частната жалба на Д. срещу определението от 27. 10. 2011 г.. То е постановено на основание чл. 248 ГПК по молбата на [фирма] от 26. 10. 2011 г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с което Д. е осъден да заплати на молителя сумата 470 лв. и присъждане допълнително на сумата 955 лв. С обжалваното определение молбата е уважена частично, като първоначално присъдената сума 470 лв. е увеличена със сумата 485 лв. или крайната присъдена сума е 955 лв. разноски, дължими от Д. на ответното дружество. Определението от 27. 10. 2011 г. е изпълнено като резолюция, изписана върху молбата на [фирма], без да е посочен номер на делото, по което е постановено, с което е нарушен чл. 235, във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК – не е конкретизирано делото, по което е постановено, липсват мотиви към диспозитива на определението и то не е изготвено в отделна, самостоятелна писмена форма. Нарушен е и чл. 248, ал. 2 ГПК, тъй-като Д. като насрещна страна по молбата не е уведомен за искането за изменение на разноските и не му е дадена възможност за отговор в законния срок. Следва да бъде отменено определението на основание чл. 278, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и ал. 2, предл. първо ГПК. Тъй-като въпросът за разноските следва да бъде решен в зависимост от крайното решение по основния спор, произнасянето по същество относно разноските следва да бъде отложено до произнасянето на основното решение по делото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 07. 2011 г. по гр. д. № 13060/2010 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 193, ал. 3 КТ – установяване вината на работника или служителя за липсата на негови обяснения, поискани от работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание и по въпроса за прилагането на аналогията.
ОТМЕНЯ определението от 27. 10. 2011 г. на Софийския градски съд и отлага произнасянето по същество по спора за разноските след постановяване на основното решение по делото.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: