2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1271
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 580/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба против решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2251/2008 год., която съдържа съображения за допустимост на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, С. С. от[населено място] моли да не се допуска касация или жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
След проверка, касационният съд приема следното:
В. окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, е потвърдил решението на Варненския районен съд по гр. д. № 9645/2008 г., с което е осъдена [община] да заплати на С. 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, изразяващи се в счупване на четвърти гръден прешлен, счупване на четири ребра, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата, плеврален излив и сраствания, в следствие на падането на С. в необезопасен канал в[населено място] на 10. 12. 2007 год.. Окръжният съд е възприел извода на районния съд, че общината следва да отговаря на основание чл. 50 ЗЗД, като собственик на отводнителното съоръжение – бетонов дъждовен канал с ширина 4.90 м. и височина 2.30 м., в който е паднала ищцата. Посочено е, че тази отговорност произтича от бездействието на общината да обезопаси вещта, невземането на предпазни мерки, които са се налагали при една обикновена предвидливост.. Въззивниян съд е счел за правилно и законосъобразно определеното обезщетение от 15 000 лв., като е взел предвид доказателствата по делото за вида и степента на различните увреждания, болките на пострадалата при самото увреждане и при последвалото лечение.
В касационната жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС – определение на ВКС, трето гражд. отделение по гр д. № 1140/2009 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 , въззивният съд е дал неправилна квалификация на иска по чл. 50 ЗЗД, като е допуснато смесване на отговорността по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, с отговорността по чл. 50 ЗЗД. На същото основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се претендира допускане на касация на въззивното решение досежно размера на обезщетението, тъй-като решаващият съд не се е съобразил[населено място] № 4/1961 г. и Постановление № 4/1968 г., двете на Пленума на ВС.
Касационният съд счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване по така изложените доводи. Решаващият съд не е допуснал смесване на двете отгворности – по чл. 49 и по чл. 50 ЗЗД, тъй-като с въззивната жалба на [община] е бил сезиран да се произнесе по този въпрос и в мотивите на въззивното решение е изложил подробни съображения за квалифициране на иска по чл. 50 ЗЗД. Освен това, промяната на квалификацията не би довела до отпадане на отговорността на общината, а съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК, касацията е допустима, ако въпросът, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, има определящо значение за спора по делото.
Необосновано е твърдението, че съдът е разрешил въпроса за размера на обезщетението в противоречие със съдебната практика. Съдът е приложил законовия принцип за справедливост по чл. 52 ЗЗД и се е съобразил с доказателствата по делото за естеството на уврежданията и произтичащите от тях болки и страдания.
Не са налице основания за касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 4. 1. 2010 г. по гр. д. № 2152/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: