О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр.София, 09.05.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1578 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06. 2011г. по гр.д.№ 262/2011г. на ОС Смолян, с което са уважени предявените от Д. Д. В. срещу ЦДГ “Р.” [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ.
Жалбоподателят – [община] чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението, извършено със заповед № 45/06.04.2010г., издадена от кмета на [община], възстановил е ищцата-ответник по жалбата на длъжността „медицински специалист” в ЦДГ „Р.”, [населено място]. Съдът, като е установил, че преди това уволнение, ищцата има и друго, което било признато за незаконно с влязло в сила решение №29/18.03.2009г. по гр. дело № 6/ 2009г. на РС Девин, е приел, че от приложената заповед № 82/07.12.2010г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с дисциплинарно уволнение, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от 08.12.2010г. Заповедта е връчена на ищцата на 07.12.2010г., при отказ да я получи, удостоверен с имената и подписите на двама свидетели. Прието е, че Заповед №82/07.12.2010г. е издадена във връзка със заповед № 81/07.12.2010г., в която работодателят е описал нарушения на трудовата дисциплина, като са посочени жалби на родители, за това че ищцата като медицинска сестра не е съобщавала лично на родителите за здравословни проблеми на децата им или прекалено е притеснявала родители за незначителни страдания, както и за грубо отношение към децата и допускане на болни деца на училище. Съдът като е установил, че с обжалваната заповед работодателят е прекратил трудовия договор на ищцата с дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ за допуснати от нея нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 и т.10 и чл.190, ал.1, т.4 КТ за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име, както и други нарушения на трудовите задължения предвидени в закони и нормативни актове, е приел, че реално извършени, подкрепени с убедителни писмени и гласни доказателства, нарушения допуснати от ищцата на тези задължения не са установени по делото. Изложени са съображения, за това, че родителите, подали жалби, в съдебно заседание не са потвърдили конкретни факти, релевантни към приложените от работодателя разпоредби за нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана и подвеждането под правна квалификация на твърдените от страна на работодателя нарушения е съвсем произволно, при това без да бъде извършена елементарна насрещна проверка по изложените в жалбите твърдения, като при това взираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелства не съставляват нарушения на трудовата дисциплина. Като е приел, че уволнението е незаконно, съдът е счел за основателни и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят в изложение по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а именно за това каква е процедурата, която работодателя следва да изпълни преди да наложи дисциплинарно наказание, какво следва да се съдържа в мотивите на заповед за дисциплинарно наказание и има ли винаги задължение работодателя задължение да събира доказателства за извършените от служители нарушения. Не представя съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема, че поставените от жалбоподателите въпроси не обуславят допускане до касационен контрол на основание чл.280, ал,1, т. 1-3 ГПК. На същите е даден отговор в трайната практика на ВКС изразена и в решение от 16.03.2011г. по гр.д.№910/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 07.102010г. по гр.д.№1670/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 17.03.10г. по гр.дело № 38/2009г.на ВКС,ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В същата се приема, че разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, като се касае до задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Приема се, че липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195 ал.1 КТ е императивна. Върховният касационен съд трайно и непротиворечиво приема, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание, като актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му, за да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. С постановените решения на ВКС практиката е уеднаквена и не се налага същата за бъде променяна. При спазване именно на тази практика е постановено обжалваното съдебно решение.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК на решение от 27.06. 2011г. по гр.д.№ 262/2011г. на ОС Смолян, по жалба на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: