4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр.София, 10.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1927 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.05.2010г. по гр.д.№ 2993 / 2006г., с което Софийски градски съд, като е потвърдил решение от 17.04.2008г. по гр.д.№8321/2004г. на РС – София, е уважил предявения от М. П., чрез законния му представител Л. Б., иск срещу И. А. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, както и предявения иск срещу В. К. и А. В., действуваща със съгласието на баща си В. К., с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./.
Жалбоподателката – А. В. К., действуваща със съгласието на баща си В. К., поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Недоволен от решение е и И. К., който обжалва същото и поддържа, че с него съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът М. П. Б., чрез законния му представител Л. Б., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявения от М. П., чрез законния му представител Л. Б., иск срещу И. К. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и е признал за нищожни пълномощно от 01.02.2001г. на нотариус при РС-София и извършената с него сделка с нот.акт №51/2001г. на нотариус при РС-София, като е уважил и предявения иск срещу В. К. и А. В., действуваща със съгласието на баща си В. К., с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, и е признал за установено, че собственик на апартамент в[населено място] е М. П.. Прието е за установено, че с договор от 27.04.1965г., сключен с н.акт №35/1965г. по реда на чл.55г.ЗПИНМ право на собственост върху спорния апартамент е признато на М. и Н. Б.. Установено е също така, че Н. Б. е починала на 04.01.2001г. и е оставила за наследници съпруг М. Б. и внук М. П. Б.-дете на починал през 2000г. неин син, а съпругът М. Б. е починал на 26.08.2002г. Последният преди смъртта си с договор от 29.03.2001г., сключен с н.акт №51/2001г. на нотариус при РС-София, чрез пълномощник И. К., е продал апартамента на В. К., а същият с договор от 06.04.2001г., сключен с н.акт №156/2001г. на нотариус при РС-София, е прехвърлил апартамента на А. К.. Представено е било по делото и завещание от 01.12.1985г. на Н. Б. в полза на съпруга и М. Б. на спорния апартамент, но е прието че същото е неистинско, а с присъда по нохд№8691/2006г. С. К., в качеството си на нотариус и в съизвършителство[населено място]- пълномощника по атакуваната сделка, са признати за виновни в съставянето на документ с невярно съдържание- констативен нотариален акт, с който за изключителен собственик на спорния апартамент е признат М. Б.. От друга страна със съдебно – почеркова експертиза е установено, че подписът на упълномощител под нотариалното пълномощно, с което М. Б., чрез пълномощник И. К., е прехвърлил апартамента, не е положен от него и тъй като пълномощното е нищожно, то съдът е прогласил за нищожна извършената с него продажба поради липса на съгласие и е постановил, че последващото прехвърляне на апартамента е непротивопоставимо на ищеца – ответник по жалбите.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката А. К. поддържа, че съдът е разрешил материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата за това липсата на съгласие на действителния собственика води ли до нищожност на сделката. Представя решение от 15.01.1980г. по гр.д.№2571/1979г. ВС, в което е прието, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, решение от 12.12.1993г. по гр.д.№572/19993г. на ВС в същия смисъл.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят И. К. – пълномощик по сделката, която е прогласена за нищожна, поддържа също, че съдът е разрешил материалноправен въпрос за това липсата на съгласие на действителния собственика води ли до нищожност на сделката, в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 04.02.2004г. по гр.д.№292/2003г., в което е прието, че продажбата на чужда вещ не е нищожна и е недопустимо преминаване от иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД към такъв с правно основание чл.108 ЗС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на поставени в тях въпрос за това липсата на съгласие на действителния собственика води ли до нищожност на сделката. В обжалваното решение съдът е дал разрешение на този въпрос в съответствие с практиката на ВКС, намерила отражение както в представените от жалбоподателите решения, така и в задължителна практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 09.06.2010г. по гр.д.№4635 /2008г., решение по гр.д.№913/2009г. на ВКС, решение от 23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. и решение от 29.12.2010г. по гр.д.№578/2010г. на ВКС, в които е прието, че липсата на надлежно нотариално упълномощаване на пълномощника води до нищожност на извършената от него сделка на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, както и че приобретател по последваща сделка на имот, придобит по-рано по нищожна сделка, не придобива правото на собственост от несобственика, който не може да му прехвърли права, каквито не притежава, в който смисъл се е произнесъл съдът в обжалваното решение.
Неоснователно е и искането на жалбоподателите за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателите не представя решения на различни съдилища, в които въпросът за това липсата на съгласие на действителния собственика води ли до нищожност на сделката да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 21.05.2010г. по гр.д.№ 2993 / 2006г. на Софийски градски съд по жалби на А. В. К. и И. А. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: