О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
София 15.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 832 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от МВР-С. чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт при ОДМВР-Русе Е. К. срещу решение № 448 от 28.01.10г.по в.гр.дело № 785/09г.на Русенския окръжен съд.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решение № 70 от 3.11.1980г.по гр.дело № 65/80г.на ОСГК на ВС и решения и определения на състави на ВС и ВКС.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Ц. Р. чрез адв.Павлина И. моли да не бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил частично първоинстанционното решение, е ангажирал отговорността по чл.200 КТ на ответника МВР в качеството му на правоприемник на работодателя на ищцата Ц. Р. да репарира претърпяните от нея в резултат на установена по надлежния ред трудова злополука,станала на 6.06.05г.,имуществени вреди в размер на 8878.77 лв и неимуществени вреди в размер на 30 000 лв ведно със законната лихва върху присъдените суми.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.
По процесуалноправния въпрос за обсъждане от съда на всички доказателства,представени по делото,както и доводите и възраженията на страните е даден отговор в решение № 124/28.04.2010г.по гр.дело № 3972/08г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 331 от 19.09.10г.по гр.дело № 257/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по чл.290 ГПК,в които е прието,че съдът е задължен да обсъди всички събраните по делото доказателства,заедно и поотделно,както и да отговори на всички доводи и възражения на страните,свързани с твърденията им.По въпроса за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания и на кои от тях да даде вяра, за да обоснове крайните си изводи е отговорено с решение № 700 от 28.10.2010г.по гр.дело № 91/10г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по чл.290 ГПК,в което е прието,че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели,посочени от страните по спора,като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора,че съдът определя силата,с която страна по делото е доказала фактическите си твърдения,на които основава иска си или защитата срещу него.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочената задължителна практика на ВКС.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за характера и размера на претърпяните от ищцата вреди от имуществен и неимуществен характер може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По материалноправния въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост са дадени задължителни указания с ППВС № 4/68г.по приложението на чл.52 ЗЗД в смисъл,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя от съда след съвкупна преценка на редица обективни обстоятелства,които са от значение за него.Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с тази задължителна съдебна практика,тъй като при определяне на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото,поради което следва да се приеме,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Що се отнася до това дали в достатъчна степен е отчетена индивидуалността на увреждането с оглед личността на ищцата,този въпрос е относим към правилността на решението при вече допусната касация,а не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Посоченият въпрос относно пасивната материалноправна легитимация на касатора не е разрешен в противоречие с приложените решения.В обжалваното решение въззивният съд е съобразил качеството на работодател на МВР като правоприемник по силата на закона – З. /ДВ,бр.69/08г./на Н. преценка е съобразена с представеното по делото допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата № 3-9715 от 25.09.06г.,в което изрично е посочено,че функциите на работодател по съществуващото трудово правоотношение се осъществяват от Н.”.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличие на утвърдена практика по поставения въпрос за наличието на причинно следствена връзка между увреждането и неимуществените вреди.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 448 от 28.01.10г.,постановено по гр.дело № 785/09г.на Русенския окръжен съд по жалба на М. на в. р. –София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.